Той ускори крачка, изкачвайки се край Тихоокеанската част на механизма, и видя Алеутските острови, Беринговия проток и рифтовите плитчини, пресичащи Аляска. Миниатюрните плочи бяха съединени с малки медни жички, които им позволяваха да се преместват внезапно, ако стане силно земетресение.
Мърсър стигна до края на стълбата, изпреварвайки Рандъл с един етаж. Платформата около оракула съвсем не беше толкова широка, както се бе надявал. Дървеното скеле беше старо и изгнило на някои места от водата, процеждаща се от сводестия таван. Той смяташе да изчака в засада Дони, но на площадката нямаше достатъчно място, за да размаха чука, От едната страна на скелето имаше скала, а от другата — високи разклатени перила към глобуса. Отразяващите се във фасадата на оракула светлини блестяха ослепитело.
Рандъл стигна до последния завой на спиралната стълба, спря, огледа площадката и след като се увери, че Мърсър няма да атакува, се качи догоре.
— Две минути, за да те спасят, а? — Дони беше леко задъхан от изкачването на шестте етажа.
— Освен всичко останало аз съм и непоправим оптимист — отвърна Мърсър, който стоеше на разстояние от него и мислеше как да слезе от платформата.
Златните листове, които покриваха Северния ледовит океан на глобуса под тях, бяха свалени за ремонт и Мърсър сякаш надникна в корема на механично чудовище. Грамадните колела се въртяха бавно, привеждаха в движение други, по-малки колелца и бутала и превръщаха неизмеримата геотермална енергия на планинския редут в нещо като перпетуум мобиле. Всяко можеше да се движи безкрайно по линиите на разломите и границите на тектоничните плочи. Вътрешността на оракула беше сложна като механизма на старинен джобен часовник, но хиляди пъти по-мащабна.
Дони се запромъква напред. Чукът беше закачен на колана му, но Мърсър не се заблуди. Рандъл умееше да нанася светкавични удари. Мърсър продължи да отстъпва, като не изпускаше от поглед противника си и макета на земното кълбо под тях.
Дони внезапно се втурна напред и преполови разстоянието помежду им, размахвайки чука. Стоманеното острие се стовари върху камъка, откъдето се разхвърчаха искри. А когато удари дървените перила, се разлетяха трески. Мърсър изчака подходящ момент за атаката си. Рандъл протегна ръка и рамото му остана уязвимо. Мърсър връхлетя върху него и го удари. Дони изохка и изпусна чука. Мърсър се помъчи да нанесе още един удар, но Рандъл вече се беше съвзел. Той отбегна нападението и изви горната част на тялото си така, че заби лакът в ребрата му.
Мърсър падна. Дони се опита да стъпи на главата му, но той се претърколи. Кракът на Рандъл проби дървения под и потъна до глезена, а Мърсър успя да се измъкне от пътя му. Дони извади крака си от разбития под и замахна с чука.
Боят продължи по скелето около сферата. Чуковете летяха в ожесточени удари и звукът от сблъсъците им отекваше в пещерата. Но никой от двамата не можеше да спечели предимство. Мърсър беше по-бърз, но няколкото бегли странични удара, които нанесе на Рандъл, само засилиха решителността на едрия мъж. Дони изглеждаше неуморен и Мърсър знаеше, че ако допусне една-единствена грешка, ще загуби.
Половината перила бяха разрушени. Лампите бяха строшени, а кабелите, изтръгнати от гнездата си, пукаха и разпръскваха искри върху дървената платформа.
Мърсър губеше сили. Имаше чувството, че са пъхнали горящ въглен в раната на гърба му. Трябваше скоро да сложи край на схватката, иначе Рандъл щеше да го разкъса на парчета. Дони злобно замахна с чука, Мърсър се наведе и се хвърли върху гърдите му. Двамата се блъснаха в каменната стена и ударът изкара въздуха от белите дробове на Рандъл. Мърсър стисна здраво чука си и започна да нанася удар след удар в стомаха му, за да не му позволи да си поеме дъх.
Дони остана зашеметен само няколко секунди, а после изрева като див звяр и блъсна Мърсър, който едва не прелетя над перилата. Рандъл тръгна към него, размахал чука над главата си. Стоманеното острие разби перилата до Мърсър и цялата секция започна да се събаря. Мърсър се завъртя и съумя да остане на платформата, но набралият инерция Дони се прехвърли над тях.
Рандъл се вкопчи в перилата с дясната си ръка и Мърсър я удари с чука. Макар че костите му бяха натрошени, Рандъл успя да замахне с лявата ръка. Чукът удари Мърсър под мишницата и го блъсна встрани. Дъхът му секна. Дони отново атакува. Болката от почти прерязания крайник го влудяваше. От устата му хвърчаха слюнки.