Изминалите петнадесет минути сякаш бяха игра за него, прелюдия към мига, когато ще загуби разсъдъка си напълно и ще приключи схватката. Той ожесточено замахна с чука и разби друга част на парапета. Треските рикошираха в стената, откъдето се разхвърчаха камъчета. От главата му потече пот, обагрена в черна боя за коса.
Мърсър едва успя да отстъпи назад достатъчно бързо. Не се осмеляваше да парира силните удари на Рандъл, защото сблъсъкът щеше да изтръгне чука от ръцете му. Стъпалата бяха на половината разстояние по скелето. Ако се обърнеше да хукне към тях, Дони щеше да го настигне за секунда. Имаше само една възможност за избор и без да се колебае, той се възползва от нея.
Перилата бяха високи метър и трийсет, но зад Мърсър имаше секция от изгнило дърво, разбито по време на боя. Той отстъпи назад и се хвърли от платформата.
Височината беше три метра и скокът би бил относително лек, ако не беше сериозно ранен. Мърсър падна на върха на механичния глобус и едва не изпусна чука си. Успя да се обърне по гръб и видя, че Рандъл скача след него.
Дони се приземи на няколко метра от Мърсър, опита да се подпре на ранената си дясна ръка и изкрещя, когато острите краища на счупените му кости пробиха кожата му на десетина места. Ръката му се обля в кръв. Мърсър се изправи и се задържа на хлъзгавата гладка повърхност, като пъхна крака си в петнайсетсантиметровия хребет, който представляваше най-северната планинска верига в Аляска. Рандъл вдигна ръка и Мърсър се прицели. Замахът му не се нуждаеше от сила, а от точност.
Стоманеното острие на чука улучи Дони по вдигнатата китка и натроши и останалите кости. Сухожилията и кожата, които държаха ръката за китката, се скъсаха. Крайникът излетя във въздуха и от раната бликна фонтан от кръв.
— Това е за… — Мърсър млъкна, защото не можа да си спомни името на миньора, когото Рандъл беше убил, наводнявайки мина МН — 2. — По дяволите, това е защото си проклет гадняр!
Дони не беше в състояние да се защитава и Мърсър го удари с всичка сила в слънчевия сплит. Рандъл се олюля, но не падна, после залитна и вдигна ръката си. Лицето му посиня, не можеше да си поеме въздух. Дони най-после се подхлъзна в кръвта си, стичаща се по повърхността на оракула, строполи се на една страна и се свлече надолу по сферата. Едва тогава осъзна какво става и опита да се спаси. Започна да се извива и да рита с единия крак успя да се хване за скелето.
Когато се помъчи да стане, кракът му хлътна в механизма.
Мърсър се намираше на метър и половина над Дони и не можа да види какво става във вътрешността на оракула. Но изведнъж на безизразното лице на Рандъл се изписа страх и сетне паника. Той се опита да измъкне крака си от дупката, падна по гръб и се плъзна още по-надолу в глобуса. Ставата на коляното му изпука. Кракът му се беше заклещил между голямо бутало и колело с метални зъбци и всяко движение на механизма го теглеше все по-надолу.
Рандъл обаче съумя да се изправи. Виковете му заглушаваха всички други звуци и отекваха в пещерата в хор от непоносима агония. Гледката не беше приятна, но Мърсър не отмести очи. Неумолимият механизъм на оракула дъвчеше крака на Дони и го дърпаше навътре.
Кракът му изчезна до половината и той вече не можеше да стои изправен. Рандъл се сгромоляса в дупката и се заплете в механизма. Виковете му продължиха още няколко секунди, докато машината го разкъсваше и изтръгваше крайниците му, преди да погълне торса. Отрязаната му глава падна някъде дълбоко във вътрешността на оракула, заклещи се между две колела и беше смазана.
— Обзалагам се, че не си предсказал подобно нещо — каза Мърсър, докато се катереше по оракула, търсейки изход от горната му част.
Огромната машина потрепери, когато той намери сгъваема стълба. Оракулът започна да вибрира, сякаш някое махово колело бе объркало ритъма си и се бореше с нарушеното равновесие. Нещо се откъсна с пронизително стържене на метал. От незнаен вулкан на полуостров Камчатка в Русия бликна струя живак.
— Мърсър? — извика далеч отдолу Тиса. Шумът на повредената машина заглуши гласа й. — Какво става?
Дисбалансиран от тялото на Рандъл, оракулът се разпадаше. От едната му страна изхвърча бутало, което проби огромна дупка в обвивката и разпръсна стотици сложни части. Мърсър спусна стълбата и слезе от оракула точно когато грамадно зъбно колело отряза горната част на глобуса, откъдето изригна дъжд от месингови и златни частици.