Тласната нагоре от геотермалното налягане, машината продължи да работи. Сложността на проекта стана причина за разрушаването й. Всяка съставна част беше пряко свързана с другите и когато се счупеше, повредата се разпространяваше в геометрична прогресия. Плочата с континента Африка се откъсна и се сгромоляса на пода на пещерата.
Мърсър се залюля на скелето и осъзна, че Тиса е точно под оракула. Конструкцията заплашваше да се срути. Той хукна по платформата, като отбягваше хвърлящите искри електрически кабели, и премина през огъня, пламнал в едната част. Мърсър стигна до спиралната стълба и заслиза, без да обръща внимание на клатещата се кула. Извиращият от Хавайските острови живак го изпръска. Част от канцерогенната течност несъмнено проникна в кървавите му рани.
Долу сред шума и вибрациите се чуха гласове. Мърсър не бе и помислил, че наблизо може да има членове на Ордена. Нямаше друго оръжие, освен елемента на изненада, и след като го използваше, нямаше да може да се отбранява.
— Снежанке, тук ли си? — попита по предавателя Сайкс. — Снежанке, обади се.
— Докторе, ти ли си? — Мърсър не можеше да повярва на ушите си. — Къде си?
— В пещера с голям златен глобус, който всеки момент ще се разпадне.
Мърсър въздъхна облекчено и се отпусна. Хората долу не бяха монаси фанатици. Букър и командосите от Делта Форс го бяха намерили. Спокойно стигна до най-долното ниво на скелето. Повърхностите на оракула над него представляваха неясно петно. Механизмите вътре се разрушаваха. Сайкс стоеше на разстояние и прикриваше Мърморко и Щастливия, които развързваха Тиса.
Мърсър се втурна покрай тях и Тиса се хвърли в обятията му. Устните им се потърсиха. Тя беше измъчена и уморена и очите й бяха помръкнали от пленничеството. Ней бяха позволили да се къпе няколко дни и косата й стърчеше като слама, но единственото, което имаше значение за Мърсър, беше, че е жива.
— Знаех, че ще дойдеш да ме спасиш — каза Тиса.
— Не ми даде телефонния си номер. Как иначе можех да се свържа с теб, за да те поканя на втора среща?
— Мърсър — прекъсна ги Сайкс, — трябва да тръгваме. Мърсър не можеше да се отдели от Тиса, затова когато я пусна от прегръдките си, хвана ръката й.
— Какво е положението?
— Сериозно, освен ако госпожица Нгуен не знае изход оттук. Изгонихме и последните защитници в няколко задънени тунела. Държим ги там, но няма друг изход, освен пътя, по който дойдохме.
— А той е препречен от горящия манастир. — Какво ще кажете, госпожице?
— Има изход. Използвах го веднъж, когато с Люк като малки се промъкнахме в пещерата с оракула. Но първо трябра да се върна за ламата. — Старецът в стаята с тайната врата? — попита Мърсър.
— Да. — Сълзите й на радост се превърнаха в сълзи на тъга. — Трябва да го измъкна оттам.
Мърсър погледна Сайкс и кимна. Водачът на командосите нямаше намерение да спори.
Тримата оцелели войници поведоха останалите към спалнята. Мърсър искаше да върви до Тиса, но нещо, което беше забелязал, го принуди да дръпне Букър настрана.
— Защо не носите раниците си? Какво стана?
— Забеляза, а? — Сайкс пъхна топче тютюн в устата си.
— Изгубили сте всичките сателитни телефони — отбеляза Мърсър.
— Да. Телефонът на Мърморко беше прострелян, а на Щастливия падна и се строши. Моят е горе при твоя. Предполагам, че и двата вече са само разтопена пластмаса.
— А другите?
— Насечени на парчета заедно с хората ми. Копелетата ни нападнаха с мечове.
— Съжалявам — промълви Мърсър. Без сателитните телефони нямаше начин да съобщят на адмирал Ласко информацията на Тиса.
Те стигнаха до завесата на тайния вход на спалнята. Тиса влезе първа и се втурна към леглото. Ламата не помръдна. Долната част на тялото му беше покрита с чаршаф, за да му даде малко достойнство пред смъртта.
Тиса коленичи до него и хвана съсухрената му ръка. Косата закриваше лицето й, но беше очевидно, че ридае, защото тялото й се тресеше конвулсивно. Мърсър приклекна до нея.
— Той беше толкова добър! — Гласът й заглъхна. — Мразеше насилието и ако знаеше какви ще бъдат мащабите на предстоящия катаклизъм, щеше да поиска да кажем на света. Всеки ден умират хора. Това ни прави човешки същества. Ламата не смяташе, че трябва да предупреждаваме другите, но щеше да промени решението си за Ла Палма и да разреши.
— Той ли беше духовният водач на Ордена?
— Да, и нещо повече. — По лицето на Тиса се стичаха сълзи. — Беше мой баща. — После тонът й се изпълни с огорчение. — Люк обърка всичко. Искаше Орденът да господства в света заради познанията си. — Тя погледна Мърсър. — Много съжалявам, че те въвлякох в тази история.