— Защо?
— Защото не можеш да направиш нищо. Не можеш да попречиш на онова, което ще се случи. Люк ще победи, защото Земята не може да бъде променена.
— Не е вярно. Бъдещето не се определя от оракула, Тиса, а се гради от хора като теб и мен, които вярват, че могат да променят нещата за по-добро. Кажи ми колко време ни остава? Кога ще изригне Ла Палма?
Мърсър имаше идея как да стабилизира западната страна на вулкана Кумбре Виеха и да предотврати катастрофалното свличане, но му беше необходима една година. Или поне шест месеца. Щяха да се разминат на косъм от бедствието и част от земните пластове щеше да се срути в морето, но нямаше да е достатъчно голяма, за да опустоши Атлантическия басейн. За шест месеца Мърсър можеше да спаси милиони жители по крайбрежието на Америка и Европа, макар че пораженията върху домовете и имуществото им щяха да възлизат на милиарди долари.
— След пет седмици — гордо отвърна Тиса.
Мърсър се вцепени. Пет седмици? Не беше възможно! Тиса му беше казала, че иска да го предупреди навреме. Пет седмици бяха безполезни колкото пет минути или пет секунди.
Мърсър се отпусна и се облегна на Тиса. Предстоеше най-голямата катастрофа в човешката история, но той вече нямаше сили да се вълнува. Отчаяният му поглед превърна гордостта й в учудване и после в страх. Тя хвана ръката му.
— Времето е достатъчно, нали? Може да евакуират островите и да предупредят жителите по крайбрежието.
Мърсър прокара пръсти през косата си. Кожата му настръхна. Имаше чувството, че ще повърне, и преглътна с усилие. Той погледна Тиса в очите и в тревогата й видя остатъци от гордостта й, че се беше противопоставила на Ордена, за да предупреди света. Не се беше замислила какви ще бъдат последиците, след като хората научеха, че Ла Палма ще изригне. Орденът хвърляше мрачна сянка върху живота й и тя мислеше, че я е отхвърлила, като е разкрила тайните си пред Мърсър. Беше се освободила, но сега той я бе затворил в килията на чувството за вина, откъдето нямаше спасение.
Тялото й се разтрепери. Мърсър би дал всичко, дори живота си, за дай спести разочарованието, че предупреждението й е било безполезно.
— Когато вулканът изригне, едната му страна ще се срути в морето. Предизвиканите от свличането вълни ще преминат през Атлантическия океан и ще унищожат по-голямата част на южна Европа и източното крайбрежие на Америка. Там живеят стотина милиона души. Те не могат да бъдат евакуирани, защото няма къде да бъдат настанени. И дори да се отдалечат от бреговете навреме, след това няма да има къде да се върнат. Ще останат бежанци до края на живота си. Няма кой да ги нахрани и приюти. По-добре ще бъде всички да загинат в бедствието, отколкото бавно да умират един по един от болести, глад и разпадането на социалния ред.
Тиса започна да се задушава и той я погали по косите.
— Научила си за изригването преди няколко месеца, нали? — попита Мърсър и тя кимна, а после се опита да каже нещо, но издаде само тих вопъл. — Дори този период от време не е достатъчен. Докато се оформи осъществим план, ще мине поне една година. Няколко седмици още няма да имат никакво значение. Не се обвинявай за нещо, което не си съзнавала. Знаех, че ще изпитваш угризения, защото много приличаш на мен.
Сайкс беше дал на Мърсър и Тиса няколко минути насаме до леглото на ламата и се прокашля, за да привлече вниманието им.
— Съжалявам, госпожице Нгуен, но трябва да се махаме оттук и да намерим начин да предадем на адмирала информацията ви.
— Вече няма значение — глухо каза тя. — Моля?
Мърсър се изправи и се приближи до Букър.
— Разполагаме само с пет седмици до изригването на Ла Палма.
— Какво! Господи! Само придвижването ни от долината ще продължи две седмици.
— Знам.
Сайкс се замисли.
— Заповедите ми бяха да предам информацията на Ласко. За мен няма значение дали отговорът е пет седмици или десет минути. — Той махна предпазната капачка на часовника си, за да види колко е часът. — Сега е четири. Като стигнем горе, може да си починем до обяд и после да тръгнем към Непал. Имам чувството, че тайната на манастира се е разпространила и скоро китайската армия ще бъде тук. Мърсър кимна.
— Колкото и да е трудна масовата евакуация, това е най-доброто, което може да се направи. Трябва да съобщим информацията на Айра колкото е възможно по-скоро. Вероятно ще се наложи да се разделим. Не съм в състояние да вървя през Хималаите. Раната на гърба ми не е сериозна, но изпитвам силна болка, и ще ме забави.
— Идеята не ми харесва.
— Всяка минута, която дадеш на адмирал Ласко, означава спасението на още хиляда души. Ще те подкрепя.
Букър не отговори, но очевидно съзнаваше, че Мърсър има право. Макар и изтощени от престрелката, хората му бяха в отлична физическа форма и можеха да напуснат Китай два пъти по-бързо, ако не трябваше да се тревожат за Мърсър.