— Как успяха да дойдат толкова бързо? — изкрещя Мърморко, за да надвика оглушителния рев на хеликоптера. Дрехите и косата му се развяваха от въздушното течение, предизвикано от въртенето на перките.
— Нямам представа — отвърна Мърсър, без да откъсва очи от пилота на шест-седем метра над него.
Вторият руски хеликоптер напусна долината. Докато той осигуряваше прикритие, другият прелетя на тридесет метра от групата и се приземи. Страничната врата се отвори и на земята скочиха осем китайски войници, облечени в бели зимни бойни униформи. Бяха въоръжени с китайски щурмови пушки тип 87, 5.8 — милиметрови, „бул пап“ — съвсем нов модел, който даваха само на специалните части на страната.
Сайкс, Мърморко и Щастливия бавно махнаха от раменете си карабините, пуснаха ги на земята и вдигнаха ръце. Водачът на китайските командоси им направи знак с дулото на пушката си да се отдалечат от оръжията си.
— Какво ще стане сега? — попита Тиса.
— Четирима въоръжени американци и китайка, заловени в загадъчна долина, където има древен манастир, за който правителството не знае — с крайчеца на устата си каза Сайкс. — Подозирам, че ще ни поздравят за откритието. А после ще ни застрелят.
Китайците не направиха други заплашителни движения, пък и не беше необходимо. Мърсър и хората му не можеха да сторят нищо. В съзнанието му преминаха думите „загинал при изпълнение на служебния си дълг“.
Руският хеликоптер се дръпна назад, за да направи място на „Газела“. Елегантният хеликоптер подхождаше повече на площадката на покрива на някой административен небостъргач, отколкото на дивата пустош, но също като руските си събратя беше модифициран за мисии на голяма надморска височина. Веднага щом шейната му докосна земята, от пилотската кабина изскочи войник, който отвори задната врата.
От хеликоптера слязоха двама мъже. Единият беше китаец на средна възраст, облечен в генералска униформа. Другият беше европеец, в син костюм и с лъснати обувки, сякаш не беше подготвен за полета. Единствената му защита срещу ниската температура беше пъстро скиорско яке, окичено с разноцветни билети за лифт.
Турбината на „Газела“ заглъхна и в долината стана сравнително тихо.
Генералът излезе пред цивилния и застана срещу екипа на Мърсър. Той изгледа всеки командос от главата до петите, сякаш бяха войници на парад. Не обърна почти никакво внимание на Тиса, макар че одобрителният му поглед беше по-скоро почтителен, отколкото сладострастен, и най-после се обърна към Мърсър.
— Предполагам, че вие сте доктор Филип Мърсър? Английският на генерала беше сносен. Гласът му беше дрезгав от дългогодишното пушене на цигари без филтър. Той запали една с месингова ветроупорна запалка. Вятърът духна дима в лицето му и го принуди да присвие очи. Изражението на Мърсър остана невъзмутимо.
— Точно така.
— Аз съм генерал Фан Жи и по заповед на председателя на Политбюро арестувам вас и хората ви за шпионаж. Вината ви вече е потвърдена и наказанието ви определено. Незабавна екзекуция.
Над главите им извряска ястреб.
— Ако мъжът в костюма е адвокатът ми, кажете му, че няма да се съглася да призная вина за по-малко престъпление, за да избегна съдебно преследване за по-голямо.
Усмивката на генерала разкри пожълтели неравни зъби.
— Шега, а? Американска ирония?
— Нарича се черен хумор.
— Аха, като във филмите ви за Дивия Запад. Мъжът не е вашият адвокат, доктор Мърсър, а Ханс Бремер, германският заместник-посланик в Катманду, най-високопоставеният дипломат, когото успяхме да намерим за толкова кратко време.
— Дошъл е да се увери, че превръзките на очите ни отговарят на изискванията, посочени в Женевската конвенция?
— Отново ирония?
— Наглост.
— Няма значение. Той е тук, защото Политбюро също така реши присъдата ви да бъде заменена. Ще бъдете откарани до границата и след това освободени. Но ако вие или някой от останалите отново дойде в Народната република, смъртната му присъда ще влезе в сила и ще бъде екзекутиран.
— Не разбирам…
Бремер пристъпи напред. Беше на тридесет и няколко години и имаше пясъчноруса коса и здравословния вид на човек, който обича да бъде сред природата. Той протегна ръка на Мърсър.
— Извинявам се, но за да осигурим съдействието на Китай, те настояха да ви арестуват, преди да ми позволят да ви изведа оттук. Сигурно разбирате, че дипломатическият протокол трябва да се спазва.