— Какво става, по дяволите?
— Положението на остров Ла Палма се промени. Вашето правителство се свърза с китайските власти скоро след излитането ви от Диего Гарсия. Предполагам, че не сте имали радиовръзка. Нямам право на достъп до информация за този вид техника.
— Какво става на Ла Палма?
— Съжалявам, докторе, не знам. — Китайските войници зад дипломата прехвърляха гориво от контейнери в трюма на руския хеликоптер в „Газела“. — Посланикът на моята страна ми нареди да се срещна с генерал Жи на границата и да го придружа до това място. Вие и екипът ви ще дойдете с мен в Катманду. Там ще ви чака американски самолет. Ще ви закарат на Канарските острови. Доколкото разбрах, обсъжда се план, който изисква вашата експертна оценка.
Мърсър, Тиса и Сайкс се спогледаха недоверчиво. Доскоро бяха изправени пред смъртта, дълго пътуване към цивилизацията и прозрението, че нищо не може да предотврати предстоящия катаклизъм. Мърсър се отърси от изненадата и отново стисна ръката на Бремер, този път по-сърдечно.
— Какво чакаме, по дяволите?
Излетяха десет минути по-късно, оставяйки димящите останки на манастира и хилядата безобидни жители, обкръжени от китайците.
— Какво ще стане с тях? — обърна се Мърсър към Тиса, която продължи да гледа през стъклото на „Газела“ дълго след като се извисиха над долината.
— Ще убият неколцина. Други ще хвърлят в затвора. Останалите ще бъдат изселени, несъмнено далеч един от друг. — Тя го погледна със същата неизмерима тъга, каквато се бе изписвала в очите й много пъти. — Жителите на Ринпоче-Ла бяха далеч от китайската окупация над петдесет години. Предполагам, че трябва да са благодарни за това.
— Съжалявам.
— Вината не е твоя. — Тиса хвана ръката му и после тихо добави така, че Мърсър да не я чуе. — Аз съм виновна.
НА ПЪТ ЗА ЛА ПАЛМА
Самолетът, който чакаше Мърсър в Катманду, беше „Ситейшън“, даден назаем на американското правителство от индийското министерство на отбраната. Интериорът беше луксозен като в дворец на махараджа. Петната, оставени от камуфлажната униформа на Мърсър върху разкошните копринени възглавници, вероятно нямаше да се изчистят. За съжаление редовните пътници бяха сикхи и не пиеха алкохол. От камбуза поднесоха обилна закуска и ароматично кафе, но нито капка алкохол, с който Мърсър мечтаеше да го смеси.
„Ситейшън“ беше пълен с всевъзможни средства за комуникации и той имаше малко време да се наслади на яденето преди да го свържат по видеотелефона с Айра Ласко във Вашингтон и Ла Палма. Командосите от Делта Форс се бяха изтегнали на задните седалки, а Тиса се бе свила до Мърсър и спеше.
— Мисля, че е време да започнем конференцията — каза Айра, когато и последният участник потвърди, че имат радио и аудио връзка. — Ако някой не го познава, искам да ви представя доктор Филип Мърсър, специален научен съветник на президента и човекът, който ни предупреди за изригването на Кумбре Виеха.
Мърсър позна неколцина учени, предимно геолози, които бе срещал през годините, и доктор Мари. Той ги поздрави, изслуша имената на другите и веднага ги забрави.
— Мърсър, давам думата първо на теб, а след това аз ще ти разкажа какво се случва при нас.
— Най-важното е, че вулканът ще изригне след пет седмици, и по-точно на осемнадесети.
Осемте лица на разделения на части компютърен екран реагираха на новината с различни изражения, вариращи от недоверие до страх и гняв. А после всички започнаха да говорят едновременно.
— Адмирал Ласко — извика сред надигащия се прилив от възражения гръмогласен вулканолог от института „Смитсониън“, — вие дадохте да се разбере, че разполагаме с няколко месеца за подготовка преди явлението. Пет седмици не са достатъчно време.
— Пет седмици ще бъдат необходими само за да определим къде да пробием дупките за експлозивите — възрази друг.
— По-добре още сега да издадем заповед за евакуация — добави трети с папийонка на индийски мотиви.
— Госпожи и господа, моля ви — неколкократно повтори Ласко, докато учените млъкнаха. — Мърсър, сигурен ли си за датата?
— Напълно, адмирале. Идва от същия източник като предсказанието за Санторин.
— Добре. — Ласко пое дълбоко въздух. — Имаме идея как да противодействаме на последиците от мегацунами, но ни трябваха поне четири месеца.
— Предполагам, че планът ви е да взривите ядрена бомба в източната страна на планината, така че западната да се срути във вулкана, вместо да се свлече в морето.