— Не! — прекъсна го Мърсър. Колкото и да го интересуваше как светът приема вестта, че сто милиона души може да загинат, не можеше да позволи това да отвлече вниманието им от основния въпрос. — Разкажете ми какво става на острова. От сега нататък ще се съсредоточим върху тази тема. Нека политиците и организациите за подпомагане на населението при бедствия да обсъждат стратегиите за евакуация и проблемите на бежанците. Ние ще се придържаме към науката.
— Добре. Лес, искаш ли да го информираш? Ти си отговорник на Ла Палма.
— Знаете, че островът се състои от десетки вулкани, всеки свързан с историята на тектоничната дейност на Ла Палма. Интересува ни вулканът Сан Хуан на хребета Кумбре, който е изригнал през 1949 година и е причинил приплъзването на разлома. — Донъли обясняваше познати неща на участниците във видеоконференцията, затова побърза да продължи по-нататък. — До вчера сутринта местно време детекторите, поставени около върха и до някои от вторичните отвори, мълчаха, като се има предвид активността в южния край на острова.
— Но настъпи промяна?
— Да, доктор Мърсър. За разлика от предишните изригвания, които бяха локализирани в една ограничена зона, сегашното изглежда оказва въздействие и върху други. Сан Хуан показва всички признаци, че ще изригне. Спуснахме техника в една пробита дупка и регистрирахме стотина микротруса за час. Температурата и налягането се повишават и това ни кара да мислим, че магменото огнище започва да се пълни.
Изражението на Мърсър беше сериозно.
— Този факт съвпада с предсказанието за пет седмици.
— Трябва да се съглася, макар че не разбирам как е възможно да го твърдите със сигурност. Вулканът може да изригне по-късно.
— Доверете се — обади се Айра. — Ще бъде след пет седмици.
— Какво друго става? — попита Мърсър.
— Испанското правителство е издало заповед за пълна евакуация на острова. Хората тук го приемат много сериозно. Нивото на газовете и пепелта се повишава. Неколцина старци вече починаха. Неизвестен досега страничен вулкан близо до Тенегуя изведнъж изби на повърхността под едно училище. Четиридесет и трима ученици и трима учители се задушиха. След като Тенегуя изригва в южния край на острова, а Сан Хуан показва признаци на активност в средата на Ла Палма, хората разбраха, че двата са свързани с неустойчивия хребет Кумбре, и не искат да останат тук.
— Има нещо, което всички пропускаме — намеси се нахаканият учен с папийонката. — Никой не се е обърнал към Обединените нации. Потенциалът на мегацунами е известен, но не трябва ли да искаме разрешение да детонираме ядрена бомба на територията на друга държава? Не забравяйте, че испанците все още се цупят, защото в края на шестдесетте години изпуснахме няколко бомби по южното крайбрежие на страната им. Няма да ни погледнат с добро око, ако Умишлено взривим един от островите им.
— Кой сте вие? — ядосано попита Мърсър.
— Професор Адам Литъл от Масачузетския технологичен институт.
— И каква е вашата специалност, професоре?
— Динамика на флуидите с акцент върху разпространете на вълните — наперено отвърна Литъл.
— Всички знаем какви ще бъдат вълните, ако не успеем да предотвратим свличането, затова вашите услуги не са ни необходими. Ако обичате, изключете камерата си.
— Моля?
— Адмирал Ласко, може ли да го изключите? Частта от монитора, която показваше професора, угасна.
— Забележката му беше уместна — отбеляза Айра.
— Този проблем е за политиците, адмирале. Нека те се тревожат за това. Когато осъзнае, че шестнадесетметрова стена от вода ще помете лъскавия му небостъргач, генералният секретар на Обединените нации ще вземе мерки.
— При положение че са адекватни — подхвърли Браяна.
— Точно това обсъждаме. — Мърсър изпи кафето си и си наля още. — И така, имате ли други идеи за свеждането до минимум на свличането? На някого хрумна ли му да се опита да взриви западната страна на хребета Кумбре на ивици или да закрепите горния пласт към скалата отдолу, за да я стабилизирате?
Въпросите му бяха посрещнати с безизразни погледи.
— Някой да започне да съставя списък на необходимата техника. — Айра кимна на помощник, който не се виждаше в кадър. — Трябват ни колкото е възможно повече ротационни сонди, компресори и машини, които могат да пробиват дупки най-малко триста метра.
— След като пробиете дупките, какво ще използваме, за да укрепим скалата? — попита Лес Донъли.