— Самата шахта. Ще оставим всичко долу в дупката и ще се преместим на следващия обект с нови сонди и компресори. Това означава, че ще ни трябва колкото е възможно повече техника, както и достатъчно персонал, за да се работи на смени денонощно.
— А идеята ти да се разреже склонът на ивици? — напомни му Айра.
— Необходими са ни експлозиви, експерти и детонатори. Ще се обадя на Бил Джансън от Института по експлозивите в Хюстън. Работих с него няколко пъти в отворените мини на запад. Той е най-добрият специалист по взривове на повърхността. Адмирал Ласко, ти ще трябва да организираш транспорт. Какво представлява летището в Ла Палма?
— Не е достатъчно голямо — отвърна Донъли. — Международното летище на Канарските острови е на съседния Тенерифе.
Мърсър започна да издава ясни и кратки заповеди.
— Ще закараме със самолет техниката в Тенерифе, а после или ще я пренесем на Ла Палма с кораб, или ще разширим летището там. Може би трябва да заплануваме и двете. Като начало ще бъдат необходими още противогази, полева болница, термални костюми, издържащи най-малко на петстотин градуса, и петдесет хиляди галона дизелово гориво. А също и питейна вода, защото изворите на Ла Палма или ще пресъхнат, или ще изкипят, или ще се превърнат в сярна киселина. Нуждаем се от лодки, охрана…
— А храна? — попита консултантът от Института по геология и топография.
— Би трябвало да остане достатъчно от жителите, които ще напуснат острова — без пауза отвърна Мърсър. — Храна ще ни трябва след седмица и нещо. В момента съобщавам приоритетите. Адмирал Ласко, къде се намира „Морски наблюдател“?
— Наскоро е заменен с кораба „Индевър“ на военноморския флот и неговите две подводници. Мисля, че е в Гуам.
— Свържи се с тях. Искам Чарли Уилямс и още един водолаз с техните костюми „Тритон“ да отлетят за Ла Палма. — Мърсър се замисли за миг и после добави. — Може да ни трябва и по-голяма подводница. Ще вземем от някоя от петролните компании, които работят в Северно море, или може би от французите. Те имат две, които може да са по-близо до Канарските острови.
— Друго?
— Преносими промишлени охладителни системи, специалисти по изгаряния, пожарни хеликоптери, бутилки с течен кислород, водолазна екипировка, булдозери, каса водка „Грей Гус“, няколко бутилки лимонов сок „Ямайка Голд“и разбира се, атомни бомби.
— От кой вид и колко?
Издигането му до ръководител на проекта стана бързо и непринудено и Мърсър изведнъж осъзна, че му предоставят контрол върху ядрено оръжие, което възнамерява да използва. Мисълта обаче задържа вниманието му само за миг.
— Още не знаем, но задействай нещата, за да ги осигуриш.
Той продължи да говори без прекъсване още пет минути изброявайки всичко, което можеше да им потрябва. Когато приключи, другите добавиха някои полезни неща. Накрая стана ясно, че говорят за мащабна колкото война мобилизация. И според Мърсър беше точно така — война срещу Майката Природа. Той влагаше всичко в битката, независимо дали щеше да спечели или да загуби.
Лъскавият реактивен самолет се приближи до военновъздушната база „Ал Юдейд“в Катар и обсъждането свърши. Мърсър затвори лаптопа и погледна Тиса. Тя се беше събудила.
— Слушах те. — Очите и гласът й бяха сънени. — Мислиш ли, че имаме шанс?
— Малък — отвърна Мърсър. — Всичко е въпрос на логистика и на вероятността да успеем да открием подводен отвор достатъчно дълбоко във вулкана, за да съборим източната страна.
— Какво ще стане, ако успеем?
— Какво искаш да кажеш?
Тиса се надигна и отпи от изстиналото си кафе. Горчивият вкус я разсъни повече, отколкото кофеинът.
— Няма ли да има приливна вълна, ако източната част на острова рухне в морето?
— И да, и не. Ще има вълна, но размерите й съвсем няма да са като на мегацунами при срутване на западния склон. Опасността е, че огромна скална плоча, около петстотин кубически километра, може да падне във водата цяла. Тази енергия създава голямата вълна. Ако взривим източната страна на вулкана Сан Хуан, може да намалим вътрешното налягане, което се опитва да разхлаби плочата. Убеден съм, че някой вече прави компютърни симулации. Вълните, предизвикани от ядрената експлозия, ще се разсеят и фронтът им няма да е твърд и плътен. Обзалагам се, че най-лошото ще се случи само на десетина метра навътре в сушата, когато стигнат до Африка. Като се има предвид, че районът е рядко населен, ще разполагаме с достатъчно време да евакуираме дантелите по крайбрежието.
Мърсър млъкна.
Начинът, по който Тиса го гледаше и слушаше, без да чува, запленена от гласа му, му вдъхна още по-силна увереност, че ще успеят. Прикованият й доверчив поглед го изпълни с чувства, каквито не бе изпитвал. Препятствията и страхът от тях изчезнаха, докато очите й го омайваха. Тя го накара да се почувства убеден, че е способен на всичко.