Той се премести по-близо до нея и устните им се срещнаха. Очите им останаха отворени, като потърсиха и намериха онова, за което копнееха. Магията продължи дори когато самолетът се приземи на пистата и моторите изсвириха пронизително, забавяйки движението му.
ЛА ПАЛМА КАНАРСКИ ОСТРОВИ
Докато някои други острови от Канарската верига бяха платили висока цена за отстъплението си пред доларите на туристите, Ла Палма беше останал непокътнат. Това беше отчасти защото хората не се радваха особено на идеята родината им да бъде опустошена от чужденците, но предимно защото островът беше сравнително млад в геоложко отношение. Вълните на Атлантическия океан, които се разбиваха в бреговете му, все още не бяха подронили високите скали на чистите плажове, толкова жадувани от европейските летовници.
Брулен от постоянни ветрове и охлаждан от океански течения, Ла Палма бе останал каменист и рядко населен. Жителите наброяваха малко повече от осемдесет хиляди. Хребетът Кумбре и широкият деветнадесет километра Калдера де Табуриенте разрязваха острова на ясно очертани сегменти. Северната част беше обрасла с гори от канарски борове и ниски храсти, а във вулканичната почва на юг имаше само високи треви и обработваеми лозя.
На най-високата точка, 2340 — метровия Рок де ла Мучачос, бяха построени няколко обсерватории. Под сребристите им куполи се намираха някои от най-мощните телескопи в Европа. Далеч от смога и замърсения въздух, Ла Палма беше идеално място за наблюдение на небето.
Но така беше преди земята да започне да се движи. И дори масивните бетонни основи под обсерваториите не можеха да отслабят трусовете, които разтърсваха острова.
През двете седмици след пристигането си Мърсър в продължение на осемдесет часа бе кръстосвал Ла Палма с хеликоптери. В момента пътуваше със „Сийхоук“ на военноморския флот, излетял от бойния кораб амфибия „Белю Уд“, който се носеше с рев над пристанището на столицата Санта Круз де ла Палма. Шест закотвени товарни кораба чакаха реда си да разтоварят техниката, предназначена за опита да се предотврати свличането, и да закарат местните жители на Тенерифе, където самолетите бяха готови да ги транспортират до Мадрид и бежанските лагери, които се строяха в централната част на Испания.
По-навътре в морето американски и испански бойни кораби бяха блокирали пътя и не допускаха флотилията от частни яхти. Въпреки опасността вулканичните изригвания се бяха превърнали в най-модното събитие, което богатият елит искаше да наблюдава. Засега военните им разрешаваха да се приближават на четиридесет километра от острова. След няколко дни кордонът щеше да бъде преместен назад и летището на Тенерифе щеше да бъде затворено за частни самолети. Така щеше да секне потокът от натоварени с журналисти хеликоптери, които бръмчаха над острова.
На пътищата за града бяха разположени охраняеми пропускателни пунктове. Всеки пазач имаше високоскоростен портативен компютър, който постоянно актуализираше информацията за местоназначението на камионите, тежката техника и цистерните с гориво, разтоварвани от корабите. Това се правеше с цел никой екип да не стои без работа, ако им свършеше дизеловото гориво или резервните части, или липсваше някое от стотиците технически средства, необходими за проекта. Армиите от компресори и сонди, работещи по западния склон, вече бяха изкопали огромни дупки и достатъчно кал, за да запълнят малко езеро.
— Ето го — каза по интеркома пилотът и посочи самотен кораб на няколко километра южно от града.
Това беше тридесет и три метровият „Петромакс Ейнджъл“, собственост на „Петромакс Ойл“. Заобленият нос и прекомерната широчина на бимса му придаваха непривлекателен вид, но предназначението му беше да поддържа петролни и производствени платформи в почти полярните условия в Северно море. Корабът олицетворяваше превъзходството на функционалността пред формата и имаше тяга хиляда и двеста конски сили, динамични позициониращи системи подводница, батискаф и два дълбоководни робота. „Ейнджъл“ пристигаше с комплиментите на президента на компанията Аги Джонстън, жена от миналото на Мърсър, която бе дала кораба въпреки или заради неговото участие в проекта. Мърсър не беше сигурен коя точно е причината.
След няколко минути той забеляза „Ейнджъл“. Корпусът му беше боядисан в яркочервено, палубата — в зелено, а надстройката — в сигнално жълто, но дори тези ярки цветове едва се виждаха сред пепелта и пушека, които изпълваха въздуха и предизвикваха хаос в работещите машини на острова. Сутрин всеки на Ла Палма извършваше дневния ритуал да изтръска дрехите си, колкото и плътно да бяха затворени спалните.