— Под отвора сме. — Джим издигна „Консей“ три метра и после още десет.
Магменото поле изчезна, но не забелязаха отвора. Маккензи завъртя робота, търсейки върху скалата по-тъмна точка. Нищо. Той спусна „Консей“ на първоначалната позиция, придвижи го три метра наляво и после го издигна. Всички се бяха вторачили в екрана с надеждата да видят вулканично гърло. Роботът се издигна над пласта от магменото поле и Джим отново го спусна и започна да търси три метра наляво.
След като разгледаха петдесет вертикални ивици, районът от застинала лава свърши. Бяха изгубили четири напрегнати и мъчителни часа.
— Никой не е казал, че ще бъде лесно — заяви Маккензи. Без да се плаши от трудностите, той върна „Консей“в началото на магменото поле и методично започна да претърсва следващата ивица, намираща се три метра вдясно.
— Мислех, че съм определил мястото — нещастно отбеляза Лес Донъли.
— Не се тревожи — успокои го Чарли. — Отдавна сме научили, че не можем да намерим нищо под водата, ако то не иска да бъде намерено. — Той се обърна към съпругата си. — Можеш ли да използваш някакви номера с лескова пръчка, за да помогнеш?
Спирит стисна ръката му.
— Съжалявам, любими, но това има резултат само когато търсиш вода. А вие, доктор Мърсър? Винаги имате скрита торба с номера. — Тонът й беше изпълнен с ирония. Мърсър не обърна внимание на това.
— Не и този път.
— Е, да. Правите чудеса само когато под вашия задник стане напечено.
Той я стрелна с поглед, но не каза нищо. След един час и още десет претърсени ивици полето от застинала лава отново изчезна.
— По дяволите! — Ругатнята беше най-силната емоция, която Маккензи бе показал, откакто бяха започнали издирването, докато останалите проявяваха признаци на раздразнителност и гняв. — Отворът, през който е изригнала лавата, трябва да се е затворил. Ами сега?
Бяха изследвали само малък сектор от видимата част на скалата. Без да имат по-ясна представа за местоположението на отвора, можеше да го търсят и през следващата седмица и пак да не го открият.
— Много съжалявам — повтаряше Лес. — Водолазите, с които разговарях, бяха сигурни, че там има вулканичен отвор.
— Върни „Консей“ на първоначалната позиция и го спусни по-надолу — заповяда Мърсър.
— Защо е това непрекъснато нагоре-надолу? — заяде се Спирит Уилсън. — Гърлото може да е горе, където търсим.
— Това е предположение — призна Мърсър, — но се обосновава на научен факт. Чарли може би ще ме подкрепи. Той е много по-опитен водолаз от мен. Мисля, че отговорът е азотна наркоза, или упойване от дълбочината, усещане, което може да обземе водолаза, когато е дълбоко под водата, нещо като алкохолно опиянение. Замъглена преценка, липса на моторна координация и чувство на еуфория. Да предположим, че водолазите, с които Лес е разговарял, са изпаднали в азотна наркоза, когато са открили отвора. Вероятността е да са били на по-голяма дълбочина, а не на по-плитко.
Чарли кимна.
— Има логика.
— Ами ако са били на една миля на юг или на север оттук, когато са се гмурнали? — възрази Спирит.
— Били са на повърхността, когато са определили позицията си — отвърна на предизвикателството й Чарли. — Убеден съм, че могат да разчитат портативната глобална позиционираща система.
На Спирит ней се понрави, че съпругът й защитава Мърсър, и махна ръката, с която Чарли я беше прегърнал през кръста. Тя скръсти ръце на гърдите си и ядосано излезе от контейнера с контролния център.
Джим не обърна внимание на гневния й изблик.
— Мисля, че Мърсър има право. Ще спусна „Консей“ на деветдесет метра и ще видим какво ще стане.
— Дълбочината е много по-голяма, отколкото може да стигне леководолаз.
— По-добре да бъдем предпазливи, за да не съжаляваме после.
Маккензи отдалечи робота от скалата и го остави бавно да потъне в бездната. Той насочи камерите право надолу, за да избегне назъбените скали, докато спускаше „Консей“.
На осемдесет метра те видяха друго поле, осеяно с ивици застинала лава.
— Бинго!
Мобилният телефон в джоба на панталона на Мърсър започна да вибрира. Той излезе от контейнера, за да не безпокои останалите. Въздухът беше свеж, но изпълнен с миниатюрни частици пепел. Вкусът му беше метален и Мърсър не можеше да поеме дълбоко дъх, без да се закашля.
Слънцето залязваше зад хребета Кумбре. Силуетът на вулканичното образувание беше ясно очертан на вълнообразната линия между мрака и светлината. Цветът му беше по-скоро оранжев, отколкото жълт поради пепелта в атмосферата. На юг, където вулканът Тенегуя изхвърляше разтопени скали, небесното зарево беше неземно и наподобяваше ад.