Неочаквано прожекторите на робота угаснаха.
— Какво става, по дяволите? — Джим провери контролните уреди. — Имаме проблем.
— Светлините? — попита Тиса.
— „Консей“ току-що угасна. Телеметрията е нула. — Маккензи продължи да преглежда показанията на компютъра, опитвайки се да разбере какво се е случило. — Мамка му! — изкрещя той и посегна към микрофона. — Мостик, говори Маккензи. Какви ги вършите? Отклонили сме се.
Джим посочи екрана, който показваше координатите им. Намираха се на повече от сто и петдесет метра от мястото, където трябваше да бъдат.
— Чакай, Маккензи — отвърна дежурният помощник-капитан. Проверявам. Да, виждам, че сме се отклонили. Нямам представа какво е станало. Трябва да е засечка в компютъра.
— Засечка, и още как! Гледаше ли изобщо екраните?
— Разбира се. Всичко вървеше добре, но сега изведнъж сме излезли от курса. Не мога да си го обясня.
— Аз пък мога. Не си вършил работата си. — Джим смени каналите на интеркома, без да се интересува от оправданията на дежурния. — Палуба, тук е контролният център. Роботът е долу. Извадете го. Бавно и внимателно. Не повече от пет-шест метра в минута. „Консей“е във вулканичния отвор и не искам да го счупите.
Измина един мъчителен час, докато навият кабела. Другите отидоха да вечерят, но Мърсър и Маккензи останаха до перилата, за да наблюдават операцията. И когато от водата излезе краят на кабела, най-лошите им страхове се сбъднаха.
Бяха извадили триста метра кабел, но не и робота. Когато „Петромакс Ейнджъл“ се беше преместил от определеното място, кабелът на „Консей“ се бе скъсал.
— Налага се да изпратим Чарли да свърже кабела — с монотонен, пораженски глас каза Джим. — Роботът е запушил гърлото на вулкана и трябва да го измъкнем оттам.
— Но ще можем да го използваме, за да поставим бомбата, нали?
Маккензи поклати глава и се изплю в океана.
— Когато се е скъсал, кабелът е отворил дупка към морето. В момента водата минава през него и бавно изпълва вътрешността на „Консей“. Във всички системи е станало късо съединение. Повреден е безвъзвратно.
— Тогава ще използваме единия от дълбоководните роботи на „Петромакс“.
— Те са само платформи с камери, два пъти по-малки от „Консей“. Колко тежи бомбата?
— Сто и тридесет килограма.
— С такъв товар ще потънат като камък.
— А ако прикрепим въздушни възглавници?
— Няма да рискувам въздушните възглавници да се закачат за нещо и да се спукат. Ще трябва да сложим бомбата в „Тритон“. Освен това роботите не могат да функционират при температури над петдесет градуса.
— Водата е тридесет.
— Да, но в момента. Утре ще бъде четиридесет, а вдругиден — кой знае колко.
— Тогава ще го направим е атмосферния водолазен костюм — заяви Мърсър. — Това не беше първата ни възможност за избор, но знаем, че имаме шанс.
— Ясно ми е, но не ми харесва. Ако нещо се обърка, „Консей“ може да бъде заменен, но не и водолазите.
Късно през нощта Мърсър лежеше на койката си до Тиса и мислеше как корабът се е преместил от позицията си и е станал причина да изгубят робота. Той и Джим бяха разговаряли с дежурния помощник-капитан и лоцмана. И двамата се кълняха, че не са напускали постовете си в минутите преди произшествието. Други двама членове на екипажа, които бяха на крилото на мостика и правеха снимки на блясъка на лавата на юг, потвърдиха думите им. Оставаше обяснението за засечка в компютъра, но това беше малко вероятно, тъй като системите за глобално позициониране работеха безупречно и едва ли бяха отказали точно когато роботът беше най-уязвим.
Вперил поглед в тавана, Мърсър знаеше, че обяснението е само едно — саботаж. Някой на борда искаше се провалят. Подозренията му се насочиха първо към Спирит Уилямс. Само че тя нямаше мотив. Докато се питаше защо би го направила, му хрумна, че сигналът, засечен от Джим Маккензи няколко минути преди охлаждащата метан-хидрата кула да се активира, може да е бил изпратен от „Морски наблюдател“, а не от загадъчен кораб, който никой не бе успял да открие. Някой от научноизследователския кораб знаеше точно кога да включи огромните турбини, за да убие водолазите.
Това прозрение зачеркваше Спирит от списъка на заподозрените. Мърсър можеше да я обвини в много неща, но тя очевидно обожаваше съпруга си. Не можеше да си представи да изпраща сигнала, като знае, че Чарли е на пътя на изригващия метан-хидрат.
Той скръсти ръце под възглавницата си. Тиса се притисна до него. Устните й докосваха врата му.