Щом не беше Спирит, тогава кой? Скот Глас, резервният водолаз, не беше на „Морски наблюдател“. Беше се присъединил към Джим и Чарли в Калифорния. А Мърсър беше сигурен, че двамата не са го направили. Оставаха петимата техници, които бяха пътували от Гуам заедно с Маккензи.
Мърсър не знаеше нищо за тях и затова му беше по-лесно да нареди да ги заключат в каютите им до взривяването на бомбата. За всеки случай щеше да заключи и Спирит, за да не слуша язвителните й забележки. Може би щеше да помоли Тиса да й бъде надзирател.
След като отговори на въпроса кой, Мърсър се запита как. Как бяха направили така, че да преместят кораба от курса му?
Тиса се размърда. Мърсър знаеше, че няма да заспи, докато не разкрие загадката, затова се премести малко по-настрана от нея и провеси крака от леглото. Тя въздъхна загрижено и продължи да спи.
Мърсър се облече в тъмнината, без да си прави труда да си слага боксерки или чорапи, и се измъкна от тясната каюта. Коридорът беше безлюден, но той усети присъствието на кораба, грохота на генераторите и свистенето на въздуха във вентилационната система. Спря пред каютата на Джим и Скот Глас, чу хъркането на Маккензи и съжали водолаза. Следващата каюта беше на Спирит и Чарли Уилямс. Отвътре се чуваха гласове.
Мърсър спря. Беше три часът сутринта.
Не можеше да разбере какво говорят, но му се стори, че се карат. Чарли сигурно й бе казал, че са изгубили робота и двамата със Скот ще трябва да поставят ядрената бомба. Представяше си реакцията на Спирит.
Той продължи по-нататък, намери стълби и се качи на мостика. Не познаваше дежурния, но червенокосият ирландец знаеше името му и го поздрави.
— Късничко е за разходка, доктор Мърсър. Аз съм Шеймъс Рурк.
Повечето членове на екипажа на „Петромакс Ейнджъл“ бяха от Британските острови.
— Зло умора няма. Двамата се ръкуваха.
— Мислех, че е „Луд умора няма“.
— И двете. — Мърсър си наля кафе от каната на масичката на оскъдно обзаведения мостик. — Би ли ми показал приемниците на глобалната позиционираща система?
— И вие ли? Седя тук и мисля, откакто чух какво се е случило, и реших, че е саботаж. Но приемниците са на мачтата с антените отвън. Не може да се стигне до тях без стълба, която обаче е заключена. Само капитанът и главният инженер имат ключ. Проверих ключалката. Не е пипана.
— Това разбива на пух и прах теорията ми.
— Има и друг начин.
— Целият съм в слух.
— Съществува модулатор, кодиращо електронно устройство на глобалната позиционираща система. С него разполагат само военните, за да попречат на врага да получи достъп до позициониращите сателити или да обърка комуникациите им.
— Точно така! Мисля, че Саддам Хюсеин се опита да използва такова нещо по време на иракската война. Доколкото си спомням, не проработиха.
— Не и срещу техническите средства, използвани от американските военновъздушни сили и флота, но може да объркат нашите уреди, така че да се преместим от позицията си. „Ейнджъл“е хубав кораб, но е бил модерен по времето на Маргарет Тачър.
Идеята на Рурк имаше достойнства.
— Как изглежда кодиращото устройство?
— Вероятно малка черна кутия. Нещо, което може да се изхвърли през борда. Съмнявам се дали ще го намерим, дори ако саботьорът го е задържал у себе си. Пък и има вероятност приемниците ни да са били объркани от някой на брега. Достатъчно близо сме.
Мърсър не беше мислил за това. Имаше ли кораб на известно разстояние от „Морски наблюдател“? Или някой на острова имаше предавател за активни смущения? В момента на Ла Палма се намираха единадесет хиляди работници и хиляда местни жители, които трябваше да бъдат евакуирани. Охраната не беше проверила нито един. Нямаше време.
Високият трети помощник-капитан погледна Мърсър в очите.
— Искам да знам защо. Защо ще го правят? Опитваме се да спасим света. Защо някой би искал да ни попречи? Какво ще спечели?
— Не става дума за печалба. — Мърсър остави чашата си до кафеварката и се обърна към вратата. — Мисля, че се прави с цел да се увеличат максимално загубите.
Той не бе забравил за Люк, брата на Тиса, който все още беше в неизвестност.
Мърсър излезе на палубата. Въздухът му се стори по-тежък отпреди и зареден със статично електричество. Покрай хребета Кумбре в далечината блесна мълния, предизвикана от изригването на пепел и газ в южната част на острова. Екипите в отсрещната страна на хребета пробиваха дупки в планината, опитвайки се да стабилизират склона. Инструментите бяха заземени, но беше само въпрос на време някой от работниците да бъде ударен от гръм.
Изригването на вулкана наближаваше и Мърсър се замисли дали да не ги евакуира. Допълнителните подпорни тръби, които поставяха, не си заслужаваха риска, ако един или повече хора загинеха. От самото начало Мърсър знаеше, че планът има малки шансове за успех, и възлагаше най-големите си надежди на ядрената експлозия.