Но ако всяка тръба задържи един тон скали да се срути в океана? А всеки тон означаваше спасяването на едно семейство, останало на Бахамските острови или в низините на Белгия?
По време на многобройните си обиколки Мърсър бе разговарял с мнозина работници и знаеше, че те вероятно няма да се подчинят на заповедта му за евакуация. Беше убеден, че неколцина от по-непреклонните дори ще продължат да пробиват дупки, докато Кумбре Виеха се разцепи и се свлече в морето.
Той се обърна с гръб към светкавиците и погледна на изток. До зазоряване оставаха няколко часа, но блясъкът на изригващия вулкан Тенегуя озаряваше небето в оранжево и проблясващо червено. Светлините танцуваха с безумната ярост на артилерийска канонада и мълниите засилваха илюзията.
В Арлингтън беше десет часът събота вечерта. Хари сигурно се бе прегърбил на обичайното си високо столче в „При Дребосъка“, а Пол седеше в тесния си кабинет и записваше залозите за другия ден. Дуби Лапойнт стоеше зад бара, преметнал чиста кърпа на рамото си. Мърсър отчаяно искаше да бъде част от нормалната обстановка там, а не на Ла Палма да взема решения, които ще се отразят на живота на милиони хора.
Той извади мобилния телефон от джоба си и започна да набира номера на бара в Арлингтън, но установи, че няма сигнал. Предположи, че това се дължи на мълниите, и се обърна да огледа острова.
Небето беше забулено. Изригването на пепел вече бе достигнало височина километър и половина. Неочаквано звукова вълна разтърси „Петромакс Ейнджъл“и събори Мърсър на палубата.
Сан Хуан изригваше.
Осветен отдолу от огненото си сърце, върхът експлодира към небето. Кипящият, издигащ се на талази стълб от пепел и камъни се разпръсна, докато се извисяваше, и пурпурен гъбовиден облак раздра мрака.
Корабът се намираше на километър и половина от брега, а вулканът беше осемнадесет километра по-навътре в сушата, но въпреки това ударната вълна блъсна „Ейнджъл“ със силата на ураган. Мърсър се вкопчи в перилата. Силният вятър го брулеше ожесточено. Трябваше да намери укритие. След няколко минути на палубата щеше да завали дъжд от пепел и парчета пемза, но искаше да изчака, докато вълната премине.
Безкрайният тътен на изригването беше оглушителен. Звукът отекна в главата му и разтърси тялото му. Когато грохотът най-после заглъхна, Мърсър беше вцепенен. Пръстите му се бяха изкривили от вкопчванетов металния парапет.
Той се изправи и се олюля. Първата му мисъл беше за екипите, които укрепваха планината. В ниската страна на Сан Хуан имаше най-малко пет камиона с компресори. В радиус от пет километра от вулкана се намираха петдесет души, дори повече, като се добавеха шофьорите на цистерните и работниците от другите смени, които рядко се отдалечаваха от машините.
Вратата на надстройката се отвори и лампите отвътре осветиха Спирит Уилямс. Тениската й беше завързана толкова нагоре, че се виждаше долната част на гърдите й — два тежки полумесеца от бяла кожа. Бикините й представляваха малък триъгълник от коприна. Мърсър мина покрай нея, без да я погледне.
— Какво стана? — извика тя и хукна след него.
— Проклетият вулкан изригна.
От каютите започнаха да изскачат членове на екипажа и учени.
Мърсър се заизкачва към мостика. Третият помощник-капитан Рурк стоеше пред стъклото и наблюдаваше с бинокъл.
— Иди при предавателя, Шеймъс. Трябва да разберем какво става. — Мърсър отново опита да се обади по мобилния си телефон, но нямаше сигнал.
— Малката ти приятелка твърдеше, че разполагаме с още две седмици — обвинително каза Спирит.
— Намери Джим — заповяда Мърсър. — И съпруга си. Трябва да избързаме с гмуркането.
— Доктор Мърсър, свързах се с някого на брега. — Рурк му подаде слушалката на радиотелефона.
— Аз съм Филип Мърсър. С кого говоря и къде се намирате?
— Бил Фарли, докторе. Аз съм заместник-отговорникът на сондажните екипи. Намирам се на около дванайсет километра южно от вулкана.
— Какво е положението?
— Хаос. Нямам представа какво става. Близо до върха имаше три екипа и други два по-надолу. Не съм ги чувал и съдейки по онова, което виждам, мисля, че не са живи.
Новината не беше неочаквана, но въпреки това Мърсър изтръпна.
— А разломът? Приплъзна ли се?
— Ако беше така, нямаше да съм тук. В момента стоя на скалната плоча.