— Бил, искам да се свържеш с колкото е възможно повече от хората си. Всички да се евакуират. Не знам защо Сан Хуан изригна по-рано, но всички трябва да се махнат от острова кой както може. — Мобилният телефон на Мърсър започна да вибрира. Атмосферните смущения сигурно бяха утихнали и сигналът стигаше до него от кулите на острова. — Дръж отворена линията. — Той върна радиотелефона на Рурк и отвори малкия си „Нокиа“. — Мърсър.
— Айра е. Какво става, по дяволите? Току-що ми се обадиха от Института по геология и топография. Регистрирали са силно вулканично изригване на Ла Палма.
— Сан Хуан изригна. Разговарях с един човек на мястото. Разломът не се е приплъзнал, затова може би имаме време.
— Няма значение. Президентът ще издаде заповед за евакуация веднага щом чуе за случилото се.
Мърсър беше принуден да се съгласи.
— На негово място и аз бих постъпил по същия начин. Как беше възможно Тиса да се обърка толкова много?
Въпросът се бе потулил в подсъзнанието му и сега излезе на преден план в мислите му. Тя бе предсказала труса на Санторин с точност до минутата. Как можа сега да сбърка с цели три седмици?
— Къде е бойната глава? — попита Мърсър.
— Все още в лабораториите „Ливърмор“.
— За колко време можеш да отидеш дотам?
— Четири часа.
Дори „SR — 71 Блекбърд“ не можеше да прелети толкова бързо хилядите мили от Калифорния до Испания. Мърсър предположи, че светът за пръв път ще научи за „SR — 1 Рейт“, секретния свръхзвуков разузнавателен самолет, погрешно наричан „Аврора“.
— Донеси ми бомбата, Айра. Все още има шанс.
— Мърсър, ако планината се взриви, няма да има значение, че сте в друга част на острова. Вълната ще ви помете. Трябва да се махнете оттам.
— Казах на всички други да напуснат Ла Палма, но ние ще останем. Трябва да се опитам да поставя ядрената бомба.
— Ако грешиш, това означава смъртна присъда за екипа с теб.
— Не е необходимо да ми казваш очевидното. — Мърсър положи усилия да се успокои. Раздразнителността нямаше да помогне. — Айра, можеш ли да измолиш дванадесет часа от президента? И двамата знаем, че ако заповедта за евакуация бъде издадена, хиляди хора ще загинат в паниката.
— И милиони ще бъдат спасени, ако островът се срути? Няма начин той да рискува.
— Ами ако това не е максимумът на изригването? Ако все още имаме време? Тиса не е грешила досега. Мисля, че и сега не греши.
— Тогава кажи ми защо вулканът изригва в момента?
— Не знам — призна Мърсър. — Трябва да говоря с нея.
— А ако и Тиса не може да го обясни? Съжалявам. Президентът няма да има избор и довечера ще разпореди евакуация. И мисля, че ще го подкрепя.
— Добре. Направи каквото трябва, само ми докарай бомбата.
— Виж, това мога да ти обещая.
— Ще поддържаме връзка. — Мърсър прибра телефона в джоба си.
Джим и Тиса стояха в дъното на мостика. На лицето на Тиса беше изписано терзание, докато гледаше как извисяващият се облак от пепел се разстила над тъмния остров.
— Това не е изригването от предсказанието, а само прелюдия.
— Вярвам ти. — Мърсър докосна рамото й. — За съжаление никой друг не ти вярва.
— Ще се опитат да евакуират Източното крайбрежие? — попита Маккензи.
— Президентът вероятно ще направи изявление довечера.
— Какво ще правим?
— Ще довършим започнатото. — В тона на Мърсър не се долови колебание. — Бомбата ще бъде тук след четири часа. Трябва да извадим робота от вулканичния отвор, за да я поставим веднага щом пристигне. За няколко часа ще взривим планината и ще стабилизираме хребета. Къде са Чарли и Скот?
— Видях Скот да се отправя към контейнера с контролния център — каза Тиса. — Не съм виждала Чарли.
В същия миг Спирит нахлу на мостика. Беше изпаднала в истерия, ридаеше и едва си поемаше въздух. Не беше облякла нищо, за да покрие почти голото си тяло.
— Чарли е ранен. От главата му тече кръв и не иска да се събуди.
Парчетата на ребуса се подредиха.
— Джим, иди в контейнера с контролния център и се приготви за гмуркане — заповяда Мърсър. — Тиса, върви с него. — Той се обърна към Шеймъс Рурк. — Има ли огнестрелни оръжия на кораба?
— Оръжия? Защо? — И после на Рурк му хрумна същата мисъл. Саботьорът! — Не. Ще събера екипажа и ще претърсим кораба.
— Добре. Затворете в каюткомпанията всички от екипа на „Морски наблюдател“, с изключение на Маккензи и Скот Глас.
— Какви ги вършиш? — възрази Джим. — Чарли е бил нападнат.
— Какво? — едновременно извикаха Спирит и Маккензи.
— Сигналът за включване на турбините, когато бяхме на „Морски наблюдател“, засечката в системата за глобално позициониране вчера, заради която кабелът на робота се скъса, и сега Чарли, най-добрият ни водолаз, е ранен. Всичко това не е случайно. Някой от вашата група саботира работата ни.