— Може да е… — Гласът на Джим постепенно заглъхна. Той направи връзката и стигна до същия извод. — По дяволите!
— Тиса ме предупреди, че Ордена има хиляди членове и милиони симпатизанти. Нямаше как да разберем дали вече са внедрили агент сред нас.
— Оставих го сам — изплака Спирит, без да се опитва да избърше сълзите, които се стичаха по лицето й. — Може да се върнат и отново да го нападнат.
— Ела. — Мърсър я задърпа след себе си, изскочи от мостика и извика през рамо на Маккензи. — Приготви двата водолазни костюма „Тритон“. Може би Чарли вече се чувства добре.
Те побягнаха надолу към втората палуба. Мърсър отвори вратата на каютата на Чарли. Младият водолаз лежеше на пода до леглото. Беше с джинси и обувки, но без риза. До горната част на тялото му имаше локва кръв. Русите му коси бяха сплъстени на главата и загорялото от слънцето му лице беше мъртвешки бледо.
Спирит нямаше сили да влезе в каютата. Стоеше на прага и бе захапала юмрука си, за да не извика. Тялото й трепереше. Мърсър коленичи до Чарли и провери пулса. Имаше, но беше слаб. Той опипа главата му и пръстите му потънаха в лепкава вдлъбнатина над слепоочието.
— Жив е, но раната е сериозна. — Мърсър прегледа очите му. Едната зеница беше разширена, а другата се беше смалила до черна точка. — Черепът му е разбит. Трябва ни лекар. — На кораба имаше двадесет доктори, но нито един по медицина. — Не искам да го местя, но трябва да го завием. Помогни ми.
Мърсър и Спирит взеха одеялата от леглото и завиха Чарли. Мърсър засили отоплението и намери още завивки в шкафа.
В каютата влезе вторият инженер на кораба. Носеше медицинско куфарче от твърда пластмаса.
— Какво се е случило?
— Някой го е ударил по главата — отвърна Мърсър и коленичи до инженера, който прегледа Чарли.
— Добре че сте го завили — със силен шотландски акцент каза инженерът. — Изпаднал е в шок. Дръж това. — Той даде на Мърсър пликче с кръвна плазма и заби игла в мускулестата ръка на водолаза. — Загубата на кръв е опасна, колкото и травмата в главата.
— Лекар ли си? — попита Спирит, окуражена от решителните му действия.
— Не. Учих и за санитар в Кралската флота. — Той използва ножици и бръснарско ножче, за да махне космите около раната на Чарли, сетне почисти кръвта с физиологичен разтвор. — Добре, да видим сега. Раната е дълбока и костта е счупена, но тази част на черепа е доста жилава, затова не е опасно. — Инженерът извади с пинцета няколко парченца от костта и погледна Мърсър, а после Спирит, като едва тогава забеляза, че тя е полугола. Спирит бързо се уви в една от кадифените ризи на съпруга си. — Ще му превържа главата и после ще трябва да чакаме да видим какво ще стане. Млад е и изглежда як като бик, затова мисля, че ще се оправи. Ще има ужасно главоболие, като дойде в съзнание, и няколко дни ще се чувства изтощен. Наглеждайте го. Ще дойда да го видя пак след един-два часа. Спирит прегърна инженера.
— Благодаря.
— Ще помоля някой от екипажа да застане на пост пред вратата, ако нямаш нищо против — каза Мърсър, след като инженерът излезе.
— Не е ли късно? Главата му вече е разбита.
— Съжалявам. Не мислех, че нещата ще отидат толкова далеч.
— Не си мислил, че нещата ще отидат толкова далеч? — изкрещя тя. — Това стана още когато някой се опита го убие на „Морски наблюдател“. И какво щеше да се случи, ако Чарли беше в гърлото на вулкана, когато корабът се отклони от курса си? Ти наистина си адски самонадеяно копеле, да знаеш. Не ти пука за никого и за нищо, стига да получиш славата. — Спирит се разрида. — Махай се.
Мърсър излезе от каютата. Знаеше, че не става дума за слава. Може би Тиса бе преценила неправилно Спирит Уилямс.
На палубата бушуваше вихрушка от пепел. Макар че всички светлини бяха запалени, на кораба цареше сумрак. Някой изобретателен помощник-капитан бе заповядал да измият с маркучи горните части и палубата и пепелта се беше превърнала в кал, която се стичаше отвсякъде. Започна да вали киселинен дъжд от сярата, изригваща от вулкана. Капките пареха кожата на Мърсър.
Той намери Джим Маккензи, Скот Глас и Тиса в контролния център.
— Как е Чарли?
— Някой го е ударил по главата — отвърна Мърсър и избърса мръсотията от лицето си с хавлията, която Тиса му даде. — Има сътресение, но един от инженерите на кораба е бил санитар и мисли, че ще се оправи.
— А гмуркането? — попита Скот Глас. Той беше по-млад от Чарли, смугъл с козя брадичка и обръсната глава. Енергичността и загрижеността му се харесаха на Мърсър. — Един човек не може сам да тегли кабела.