— Имаме проблем.
— Какъв?
— Дойде заместник на Гордън и Кадански.
— Очаквахме, че ще доведат някого. Знаеш какво да правиш.
— Няма да е лесно. Новият е… Филип Мърсър.
За пръв път през всичките им разговори гласът направи пауза и не отвърна веднага.
— Добре. Засега не прави нищо. Ще се справим с него, когато му дойде времето.
— Ясно — отговори Дони, но връзката вече беше прекъсната.
МИНА МН — 2, НЕВАДА
Дъното на каньона беше в сянка много преди слънцето да залезе и за Мърсър не беше трудно да си представи, че скоро ще се зазори, вместо че след няколко минути ще падне здрач. Това беше един от номерата, до които прибягваше, когато работеше нощна смяна. Другите мисловни игри не допринасяха много, за да облекчат напрежението в схванатите му рамене, упоритата болка в кръста и червените кръгове около очите му. Не беше прекарал толкова много време в мината като останалите, но се бе трудил усилено и усещаше, че изтощението обзема всички. Темпото на работа беше жестоко, а Мърсър все още не се беше съвзел след Канада.
Влезе във фургона, който служеше за команден център, и се наведе над сеизмографа. Вниманието му се съсредоточи върху равномерната линия от мастило, оставяща следа върху въртящия се барабан с хартия. Писецът оставаше неподвижен, но това нямаше да е за дълго. Макар че отиваше на работа един час преди смяната му да започне, Мърсър свикна да наблюдава резултатите от взривовете на Дони Рандъл.
Ред Хардинг влезе във фургона, където държаха сеизмографа и няколко други научни технически средства, и сложи чаша кафе до лакътя му. Мърсър му благодари с кимване.
— Още не си разбрал как го прави, а? — Ред отпи малка глътка от пепси колата, която го зареди с кофеин.
Навън хората от екипа на Дони минаваха на път за фургоните с душовете, трапезарията и леглата. Графикът изтощаваше повечето и те не си правеха труда да гледат сателитна телевизия, да играят билярд или да ползват другите развлечения в залата за почивка.
— Все още не — разсеяно отговори Мърсър.
Големият часовник на стената показваше, че остава една минута до взривяването на експлозивите, поставени от хората на Дони.
Хардинг се почеса по оплешивялото, загоряло от слънцето място на главата.
— Той има различни методи, това е всичко.
Мърсър бе забелязал аномалията през десетте дни, откакто беше на обекта. Двете работни смени изкопаваха сходни количества камъни с всеки взрив, макар че Рандъл използваше малко повече експлозиви. Дони някак съумяваше да намали силата на сеизмичния шок от взривовете, които поставяше, създавайки по-малко напрежение в околните пластове — нещо, което всички миньори се стремяха да постигнат. Мърсър го бе наблюдавал, докато работи, но не бе забелязал нищо, което да покаже как го прави. Не искаше да признае възможността Рандъл Дръжката да е по-добър във взривяването на скалите и себелюбието го караше да търси отговора.
— Нашият екип е прокопал два метра повече от него — добави Ред. — Той не е по-добър от нас, а само затрупва с повече камъни дупките, след като постави експлозивите. На това се дължи ефектът.
— Може би имаш право — отвърна Мърсър. Не беше напълно доволен от обяснението, но не можеше да намери друго.
Земята и писецът подскочиха едновременно. Трусът под краката им съвсем не беше толкова силен, колкото показа сеизмографът. Стоманената игла начерта назъбена линия на хартията като електрокардиограф, регистриращ инфаркт. Миг по-късно ударните вълни намаляха и линията стана права, сякаш пациентът бе починал. Мърсър отвори на компютъра графики за сравнение с предишни взривявания. И този път взривът на Рандъл показваше два процента по-слаби шокови вълни от тези на екипа на Мърсър. Двата метра повече, които хората му бяха изкопали, не бяха достатъчни, за да заличат разликата.
Устните на Мърсър увиснаха в краищата.
Вратата на фургона се отвори с трясък, Рандъл се извиси застрашително на прага. Лицето и дрехите му бяха изцапани Брилянтинът и прахолякът бяха превърнали косата му в лъскава каска, прилепнала за черепа. Боята, която използваше, за да направи косата си гарвановочерна, се стичаше по челото му, примесена със сивкави струи пот.
— Как се представих? — Гласът му прогърмя излишно високо.
— Три цяло и две — смотолеви Ред, сякаш предаваше шефа си с отговора.
— Ха! — засмя се подигравателно Дони. — Заредих десет заряда „Товекс“ допълнително. Ако ти беше направил взрива, стрелката щеше да покаже най-малко четири. — И излезе, без да дочака отговор.
— Сякаш ни трябваше още една причина да го мислим за гадняр — отбеляза Ред.