Ред и Кен носеха сеизмографа, навели глави от тежестта му. Мърсър въртеше глава насам-натам, така че лампата на каската му да осветява пода, тавана и стените. Ботушите им скърцаха по осеяния с камъни тунел.
Мърсър се приближи до мокрото място и остана доволен че камерата не е излъгала. Петното бе останало в тебешире-ните очертания.
— Да монтираме сеизмографа и да се махаме оттук — каза той и посочи къде иска да го сложат.
Двамата с Ред се заловиха с трудния процес да настроят сеизмографа и да вкарат в него същия информационен кабел, който пренасяше картината от камерата на повърхността. Кен Портър огледа скалата, за да провери дали има дру-ги мокри петна.
— Мамка му! — неочаквано извика той и се дръпна назад. Мърсър вдигна глава.
— Какво има?
— Неексплодирала бомба.
Тялото на Мърсър се смрази. Кен бе намерил експлозив, който не се беше взривил заедно с останалите. Той посочи към една от петсантиметровите дупки, пробити от екипа на Дони Рандъл. От този ъгъл Мърсър не виждаше какво има вътре. Кен бе осветил с миньорската си лампа триметровата на дълбочина дупка и бе видял синята опаковка на експлозива „Товекс“.
— Отстъпи назад бавно и внимателно — каза Мърсър. „Товекс“ беше един от най-надеждните разрушителни взривове на пазара и той не искаше да рискува.
Кен Портър отстъпи назад няколко крачки. Очите му бяха приковани в черната дупка в тъмния камък. Той се отдалечи от отвора, за да излезе от обхвата на евентуалната експлозия, и се намираше на шест-седем метра оттам, когато зарядът се взриви.
Дупката не беше затрупана отново, за да ограничи силата на взрива, и експлозията изригна като отработили газове на ракетен двигател — кипяща плазма от газ и пламъци, които стрелнаха в тунела в уголемяващо се огнено кълбо. Ударна вълна повали Кен на земята.
Мърсър и Ред също бяха блъснати от взрива. Никой не чу предупредителните викове на другия, защото ушите им заглъхнаха от мощната детонация. Мърсър се изправи пръв, олюлявайки се от кънтенето в ушите си. Той хукна към Кен, но спря. Онова, което видя на потрепващата светлина на лампата на каската си, беше неописуемо.
Мястото около димящата дупка потъмня като уголемяващо се петно от разляно мастило. Вследствие на огромното налягане водата изпълваше микроскопичните кухини в скалата, процеждайки се като пот от пори. Отначало повърхността изглеждаше само влажна, а после заблестя. За няколко секунди се образуваха капки, които започнаха да се процеждат от камъка.
Примитивната част на мозъка му каза да забрави за другите и да бяга, но Мърсър устоя на изкушението. Без да откъсва очи от предвестника на неизбежното наводнение, той протегна ръце към Кен Портър и преметна на рамото си изпадналия в безсъзнание миньор. Ред Хардинг също се бе изправил и се бе вторачил във водата, извираща от скалата.
— Да вървим! — с всичка сила изкрещя Мърсър, но гласът му прозвуча глухо и слабо дори в собствените му уши.
Ред най-после видя, че Мърсър тича към него, излезе от шока и побягна в тунела. Водата зад тях връхлиташе яростно върху камъка, изследвайки най-тесните пролуки, докато намери най-слабото място. От дупката бликна струя с диаметър пет сантиметра и блъсна сеизмографа. За миг водата се разпени около бронирания куфар, но силата й беше твърде голяма, за да бъде спряна от такова незначително препятствие. Тежкият куфар започна да се плъзга по пода, отначало бавно, после набра скорост. Ред имаше петнадесет метра преднина, но преобръщащият се куфар едва не го събори, докато мощната струя го тласкаше в тунела. Шумът се засили, когато дупката се разшири и в шахтата нахлу още вода. Мощта й беше по-голяма, отколкото на пожарен маркуч. Мърсър разбра, че ако струята го докосне, най-малко ще го повали на земята, но по-скоро ще откъсне крайни-ка, който закачи.
Двамата бягаха, преследвани от безмилостния потоп. Нивото на водата се повиши и в тунела започнаха да пулсират вълни. След сто и петдесет метра водата стигна до коленете им. Ред погледна Мърсър и видя в очите му решителност да се бори въпреки намаляващия шансМилиардите тонове вода зад тях притискаха скалата, търсейки излаз от подземното езеро. Дупката се разширяваше и струята бликаше с такава сила, че потокът се извисяваше на петнадесет метра във въздуха преди да падне на земята. Вод-ният стълб мина покрай трактора влекач като прииждаща река и го повлече.