Телефонът не беше възможност за избор. Разговорът щеше да продължи твърде дълго. Портиерът беше свикнал да се справя с изгубен багаж и поръчки за билети, а не със съобщения за въоръжени мъже, които искат да убият един от гостите на хотела. Очите му обходиха стаята. Той раздели проблема на части, анализира всяка от тях, свърза ги отново и получи единственото възможно решение.
Грабна кибрит от масата и скочи на леглото. Ръцете му не потрепериха, макар че сърцето му биеше така, сякаш щеше да изхвръкне от гръдния кош. Той запали кутията и я вдигна към детектора за пушек, който веднага започна да звъни.
Мърсър протегна ръка към пръскачката на стената, действайки по предположението, че от тръбата няма да потече вода, ако някой гост се блъсне в нея от глупост или гняв. Задействайки алармената противопожарна система с включения детектор за пушек, той се надяваше, че контролните уреди ще изхвърлят вода и ще предупредят охраната. Така всеки изпратен в стаята му щеше да знае, че ще се изправи пред аварийна ситуация.
Мърсър разби стоманената глава на пръскачката с ръкохватката на пистолета. През разкъсания метал започна да свисти сгъстен въздух. Той я удари отново и отчупи главата. Секунда по-късно от тръбата изригна силна струя ръждива вода, която стигна почти до скосените прозорци в отсрещната страна на стаята.
От връщането му в стаята бяха изминали двадесет секунди — достатъчно, за да могат стрелците…
Пукотът на автоматично оръжие, сподавен от заглушител, беше още по-тих заради солидната врата, но високомощ-ните куршуми безпроблемно я надупчиха.
Мърсър се хвърли на пода и внимателно стреля два пъти в краищата на вратата, защото предполагаше, че нападателят има подкрепления от двете страни. Деветмилиметровият му пистолет прозвуча като оръдие в сравнение с оръжията със заглушители и куршумите пробиха много по-големи дупки в дървото и звукоизолационния материал. Мърсър чу стенание от болка и стреля още два пъти, като се прицели по-ниско с очакването, че раненият стрелец пада на пода.
Автоматичната стрелба спря за миг.
Мърсър насочи пистолета встрани от вратата и проби четири дупки в стената, за да поддържа огъня и да държи убийците далеч от стаята.
После се наведе, прекоси помещението, приближи се до леглото и сложи в пистолета единствения си резервен пълнител. В главата му се въртяха цифри, докато оглеждаше външната стена на сградата. Хотелът беше висок сто и пет и широк сто и осемдесет метра в основата. Стаята му се намираше на единадесетия етаж. Наклонът беше тридесет и девет градуса — твърде стръмен, за да се пързаля без специална екипировка.
Преди убийците отново да се организират, Мърсър стреля няколко пъти във вратата, надявайки се да им попречи да разбият разхлабената ключалка с насочен изстрел. На прозореца в средата на западната стена имаше надпис СЧУПИ СТЪКЛОТО В СЛУЧАЙ НА ПОЖАР. Той изстреля два куршума, но стъклото не се счупи, докато не го удари със стола. В стаята нахлу пустинната жега и пречисти въздуха от смрадта на барут и страх. Далеч долу се намираше ярко осветеният басейн, а до него — паркингът. Мърсър не се страхуващо от височини, но мисълта за онова, което щеше да се опита да направи, замъгли зрението му.
Той стреля още веднъж в стената до вратата.
Пръскачката бе изпомпала стотици галони вода в стаята и всичко беше мокро. Мърсър взе завивките и одеялото от леглото и разкъса горния чаршаф. Единият нападател се хвърли върху надупчената врата. Мърсър стреля два пъти преди мъжът отново да се опита да я разбие. Ушите го заболяха от оглушителните изстрели. Той занесе мокрия чаршаф до строшения прозорец, разстла го по стената на сградата и го притисна до стъклото. От долния край потече вода.
Единственият начин да оцелее по време на плъзгането по стената на пирамидата беше да забави спускането си. Обувките нямаше да му осигурят достатъчно сцепление, затова се налагаше да импровизира. Отчаяният му план беше да приложи експеримента от детството си да залепи влажна кърпа на стената на банята. Хидростатичното налягане я прилепяше към плоската чиста повърхност и често се изискваше изненадваща сила, за да я махне. Ако чаршафът беше достатъчно голям, сцеплението между плата и сградата щеше да го спаси да не се претърколи надолу по склона и да се стовари на земята с фатална скорост.
Мърсър застана до прозореца и изстреля последните си куршуми на удължени интервали, надявайки се, че докато изпразни пълнителя, убийците ще спрат за няколко минути, които му бяха необходими да се спусне надолу по външната стена на сградата.