Мърсър хукна към беемвето и жената отвори вратата.
— Цял живот чакам да се запозная с вас, докторе — каза тя и настъпи педала за газта. — Жалко че дойдох късно.
— Бих казал, че дойдохте точно навреме.
— Съжалявам, но закъснях. И без това ще умрете.
ЛАС ВЕГАС, НЕВАДА
Преди Мърсър да успее да реагира на думите й, жената подкара колата по Мандалей Бей Роуд и сетне по Лас Вегас Булевард — улицата с казина от двете страни, известна в целия свят като Стрип. Тя мина на червено и бързо се отдалечи от задръстването, което предизвика.
— Не исках да прозвучи така, докторе.
Той се опита да проясни съзнанието си и да подреди мислите си след случилото се. Приливът на адреналин намаляваше и краката и рамото му пулсираха в ритъм с все още лудешки биещото му сърце. Дишането му беше учестено.
— По колко начина може да се тълкува изречението „и без това ще умрете“?
— Имах предвид, че те ще продължат да ви преследват — отвърна жената. Лицето й беше в сянка. — Искат ви мъртъв.
Докато минаваха покрай една от по-ярките неонови реклами, в тъмния интериор на колата проникна розова и зеленикаво-синя светлина и Мърсър най-после видя профила на спасителката си.
Устните й бяха стиснати от съсредоточеност. Светлините затанцуваха по гладката й кожа, озарявайки в различни цветове очертанията и извивките на лицето й, правейки я красива и същевременно демонична. Косата й беше черна и лъскава, подстригана късо около главата и падаща на кичури около тънкия й врат. В същия миг тя се обърна и го погледна.
Носеше скъпи очила с черни рамки, които й придаваха сериозен вид. Големите й очи имаха форма на бадеми, бяха раздалечени и издаваха азиатския й произход. Веждите й представляваха изящни дъги. Ако Мърсър не беше избягал от втори опит за покушение върху живота му в продължение на четири часа, тя щеше да му се стори привлекателна. Дори поразително красива.
Вгледа се по-отблизо в очите й и видя какво го е привлякло към нея толкова бързо. Никога нямаше да забрави тези очи и болката в тях. Той съзря безкрайно отчаяние, сякаш жената бе виждала ужаси, на каквито никой не трябваше да става свидетел. Сякаш гледаше в очите на страдащо дете бежанец. Или на майка, току-що загубила рожбата си. Тя беше обсебена от нещо и изглежда никога нямаше да се отърси от натрапчивата мисъл.
Мърсър трябваше да положи усилия, за да прогони предизвиканото от нея съчувствие и да се съсредоточи върху случилото се. Той зададе най-очевидния въпрос.
— Не че не съм ви благодарен, но знам, че не се появихте случайно в подходящия момент, затова бихте ли ми казала коя сте, кои бяха стрелците и защо ме искат мъртъв?
— Казвам се Тиса Нгуен. — Фамилията й често се срещаше във Виетнам, но малкото й име беше странно. — А онези мъже бяха изпратени да ви убият заради работата ви в Зона 51.
Фактът, че тя знаеше името на свръхсекретната научноизследователска американска база, не го изненада. В края на краищата, това беше една от най-известните тайни в света. Мърсър обаче се учуди, че знае за работата му там. Айра Ласко щеше да изпадне в шок, ако Мърсър успееше да оцелее и да му го каже.
Забеляза, че Тиса Нгуен не разкри самоличността на убийците.
Тя зави на едно от кръстовищата, излезе на магистралата и се отправи на север. Движението беше оживено, но Тиса сякаш бе свикнала с това, използваше и най-малките свободни пространства и умело докосваше педала за газта и спирачките, докато се движеше със сто и двадесет километра в час. Караше като професионален състезател.
— Не мога да ви кажа кои бяха стрелците. Съжалявам. Но Държа да знаете, че ви спасих, за да покажа искреността си. Смятам, че не е справедливо да страдате за нещо извън вашия контрол.
— Последните двадесет минути бяха абсолютно извън контрола ми — избухна Мърсър. — Щом сте знаела къде съм отседнал и какво ще се случи, не мислите ли, че трябваше да ми се обадите и да ме предупредите? — Той пренебрегна опитай да го прекъсне. — Благодаря ви за помощта, но защо не спрете на следващата отбивна и не ме оставите?
— Опитах да ви се обадя — троснато каза Тиса Нгуен. Говореше английски с акцент, може би френски. — Няколко пъти. Вие не вдигнахте слушалката и после, точно преди те да нахлуят в стаята ви, телефонът даваше заето.
Той отвори уста да възрази и пак я затвори. Твърдението й беше правдоподобно. Мърсър стоя под душа половин час, а после веднага се бе обадил на Хари. Може би Тиса Нгуен наистина се бе опитала да го предупреди. Но какво означаваше фактът, че тя е знаела кога ще атакуват стрелците? Или ги бе следила, или беше с тях. Той внимателно подбра следващите си думи.