— Знаете, че те убиха една жена. И вероятно двама души от охраната на хотела.
Тиса Нгуен не реагира по очаквания от него начин, само примигна.
— Можеше да е и по-зле.
— По-зле? Казвам ви, че са загинали невинни хора, а вие отговаряте, че е могло да бъде и по-зле. Мисля, че можехте да ги спасите, да предупредите управата на хотела или да направите нещо друго. Не съзнавате ли, че ръцете ви са изцапани с тяхната кръв?
— Тяхната кръв не е първата, доктор Мърсър — сухо отговори Тиса. — И със сигурност няма да е последната.
Измина една минута, изпълнена с напрежение. Мърсър наблюдаваше профила й, раздвоен между красотата и безразличието.
— Закъснях и не успях да им попреча да нападнат стаята ви. Но щях да се опитам да ви спася при всички случаи. Изложих живота си на риск, като ви помогнах, но това всъщност няма значение.
— Какво няма значение? Че загинаха невинни хора или че вие може да сте следващата?
— Нито едно от двете.
Превозните средства оредяха и беемвето покачи скоростта на сто и петдесет километра в час.
Мърсър беше чул достатъчно. Не му трябваше Тиса Нгуен, за да се досети, че нападението е свързано със Зона 51. Беше благодарен за спасяването си, но нямаше да търпи уклончивите й отговори. Щеше да разбере истината, след като двамата с Айра подложеха на строг разпит Дони Рандъл, който несъмнено имаше връзка със стрелците. Мърсър знаеше, че истината няма нищо общо с фалшивото прикритие за хранилище за радиоактивни отпадъци на Ласко. Терористите не убиват миньори, докато копаят склад за ядрени материали, а ги нападат по време на транспортиране или нанасят удара, след като обектът е пълен.
Той сложи ръка на лоста за скоростите.
— След десет секунди ще изключа от скорост.
Тиса Нгуен го погледна, после отново отмести очи към пътя отпред.
— Не можете да ми попречите, освен ако не сте въоръжена, затова защо просто не спрете?
— Не съм въоръжена — призна тя.
— Тогава спрете проклетата кола.
Тиса Нгуен не обърна внимание на заповедта и заговори самоуверено.
— Преди четири месеца имаше сеизмичен трус, регистриран на отдалечено място в Зона 51.
— Една.
— Епицентърът се намираше на двеста и четиридесет метра под земята.
Това беше дълбочината, на която Мърсър и екипът му бяха пробивали главната шахта.
— Две.
— Ако прегледате архивите на Топографския институт на Съединените щати, ще видите, че няма данни за разлом в този район, не и толкова плитко. Това е първото подобно земетресение там.
Тази част на Невада беше осеяна с микроразломи, много от които не бяха открити. Мърсър не остана изненадан от думите й.
— Три.
— Проблемът е там, че това не беше земетресение. Тиса Нгуен млъкна и той трябваше да си напомни за броенето.
— Четири.
— Най-близката аналогия е взривяване на мехур в плътна скала. Всичко е било нормално и после изведнъж сеизмографите регистрират силен трус. След това отново всичко става нормално. Нещо като контролирана ядрена експлозия, продължила само миг.
— Колко? — попита Мърсър.
— Пет.
— По скалата на Рихтер?
— Не. Вашият ултиматум. Стигнахте до пет. По скалата на Рихтер трусът е регистриран като един-единствен пик от три цяло и едно.
— Продължителност?
— Една секунда.
— Не е възможно — заяви той. — Не е ли имало леки трусове преди или след това?
— Само един пик.
Мърсър не бе чувал подобно нещо, но въпреки всичко странното земетресение не беше причина да го убиват. Той я попита защо.
— Забравихте да броите — отвърна Тиса Нгуен. Въпреки осезаемия му гняв тя му се присмиваше.
— Броя наум — измърмори той, макар че беше готов да се усмихне. — Защо някой ще ме иска мъртъв, че работя на неоткрит разлом?
— Защото не е разлом. Те мислят, че е било експеримент на някакво оръжие. Не знам подробности. Аз… не участвам в групировката, която издаде заповедта за убийството ви. Научих какво ще се случи и долетях във Вегас да ви спася. Вие сте невинна пионка в тази игра. Не искам да пострадате.
— Защо?
Тя го погледна за пръв път от дълго време. Очите й омекнаха, но устните останаха предизвикателно стиснати. Шокът от атаката бе преминал и Мърсър трябваше да признае пред себе си, че Тиса Нгуен е изключително красива.
— По лични причини. Само това мога да ви кажа.
— А откъде знаете, че работя в Зона 51? — Самият той не го знаеше, докато не го напъхаха в правителствения шевролет.
Тя се засмя.
— Не предполагах, че сте скромен, докторе, Това е очарователно.
— Не съм скромен.
— В някои кръгове вие сте един от най-известните хора в света, може би най-добрият геолог изследовател в днешно време. Открили сте или сте изиграли важна роля в разработването на десетки преуспяващи мини. Опали в Австралия. Диаманти в Канада и Африка. Рубини в Индия. Изчислено е, че сте отговорен за изкопаването на сто милиона кубически метра пръст през последните осем години.