— Същите като твоите — отвърна Мърсър. — Инцидентът, който е убил онези хора и те накара да ме повикаш, не е бил случаен. Дони го е предизвикал, защото се е надявал да бъде определен за шеф на проекта и ти да му кажеш какво всъщност става тук. Когато това не се е случило, онези, които го контролират, са решили да се откажат от безрезултатните си опити. Заповядали са на Рандъл да ме убие и да офейка. Взривът, който беше поставил, щеше да свърши работата, ако Кен не го бе забелязал. Дони беше във фургона с командния център и сигурно ни е видял на камерата. Детонирал е експлозива с малко закъснение. Не е останал да види дали Ще се удавим и очевидно са му помогнали да се измъкне от Зона 51. Тъй като хората на Сайкс не са намерили следи от превозни средства, а предполагам, че радарът тук би засякъл хеликоптер дори на височината на върхарите не дърветата, може да направим извода, че навътре в пустинята го е посрещнал всъдеход на въздушна възглавница и го е откарал. Всички в мината знаеха, че отиваме в „Луксор“, затова убийците са имали резервен екип, който да ни чака, в случай че Рандъл не успее. И ти ли си на това мнение?
Айра въздъхна.
— Да, освен за всъдехода на въздушна възглавница. Не се сетих за това — призна той.
— Бях откровен с теб. — На лицето на Мърсър се изписа зле прикрит гняв. — Не мислиш ли, че е време и ти да бъ-деш откровен с мен? Какво става тук, Айра? Загинаха много хора и не заради някакво тайно хранилище за радиоактивни материали.
— Не, но не мога да ти кажа повече. Съжалявам. Ще те разбера, ако се откажеш от проекта, стига да обещаеш, че няма да обсъждаш с никого какво се случи тук през послед-ните две седмици.
— Но аз дори не знам какво се е случило тук през последните две седмици! — отчаяно каза Мърсър.
— Така е най-добре — сериозно отбеляза Бранна. Мърсър можеше да приеме предложението на Айра и да напусне Зона 51, без да се обижда. Вероятно дори щеше да запази работата си на научен съветник. Но нямаше да научи истината, а за него това не беше възможност за избор. Ласко му бе поднесъл загадка и го бе примамил с достатъчно информация, за да разпали любопитството му. Играеха си с Мърсър. И двамата го знаеха. Както и това, че Мърсър няма да се откаже. Предлагаха му да запази маската на секретност, вместо да научи тайната.
— Ще се съглася, ако ми обещаеш няколко минути насаме с Рандъл Дръжката, когато го заловите.
Айра изсумтя.
— Ще ти дам копелето.
— Е, какво знаеш за стрелците?
— Нямаха документи за самоличност. Етикетите на дрехите им бяха отрязани, но изглежда са били купени от магазин от веригата „Сиърс“ някъде в страната. Ченгетата проверяват всички коли на съседните паркинги, но в града има стотици хиляди туристи и се съмнявам да открият нещо. Оръжията са изпратени в лабораторията на ФБР. Вероятно ще установим, че са били купени от магазин от човек с определено отношение към правителството и кратка памет. Не разполагаме с нищо за мъжете, поне от базата данни за престъпниците. Ще ни отнеме повече време, докато издирим останалите. Не съм настроен оптимистично.
— Не мислиш, че са местни хора, наети за задачата, така ли?
— Не, освен ако бандитите в Лас Вегас не са започнали да наемат убийци тайландци.
— Тайландци? — Мърсър не беше видял лицата на нападателите, затова се стъписа от факта, че са били азиатци. Мигновено се сети за Тиса Нгуен и за организацията, в която тя членуваше.
— Тайландци, лаосци или камбоджанци. Все още не сме сигурни какви са били. Очакваме антрополог, който ще прецени националността им.
— Петима нападнаха стаята ми, а навън имаше още. Научихте ли нещо за тях?
— Нищо за тримата, които избягаха. Пазачите са били твърде далеч. Слезли са по аварийните стълби и са напуснали хотела по време на суматохата. Според неколцината очевидци нападателите са били високи, ниски, чернокожи, бели, латиноамериканци, добре облечени, дрипави, с пистолети и дори с меч. Описанията са типични за паникьосани свидетели.
В стаята настъпи мълчание. Убийците очевидно бяха професионалисти и не бяха оставили улики. Те и Дони Рандъл бяха изчезнали, оставяйки множество въпроси, на които никой не можеше да отговори.
— Какво става в мината? — попита Мърсър.
— Мощни помпи източват водата от шахтата — отвърна доктор Мари. — Това може да отнеме няколко дни.
Мърсър си спомни силата на потопа и разбра, че работата ще продължи повече от няколко дни. Спомни си и странния солен вкус и как се пенеше като морска вода и реши да не споменава това. Предпочете да го запази за себе си, също както и съществуването на Тиса Нгуен и някои други неща.