— Тогава единственото, което можем да направим, е да чакаме помпите да си свършат работата.
— И да търсим изоставен всъдеход на въздушна възглавница — добави Сайкс.
Помпите все още работеха на пълни обороти, изхвърляйки сто хиляди галона в час, когато патрулът в джипа „Чероки“ намери всъдеход на въздушна възглавница с размери на камион на шейсет километра югозападно от обект МН — 2. Машината лежеше върху изпуснатата си гумена въздушна възглавница до мощен влекач. Резервоарът беше почти празен, а отпечатъците на Дони Рандъл бяха навсякъде по седалката до шофьора в отворената кабина. Следи от гуми като оставените от правителствените джипове продължаваха в същата посока. Не беше трудно да се разбере как са го направили. Екипът за евакуация беше докарал всъдехода в Зона 51 с джип „Чероки“, какъвто използваше охраната, за да буди по-малко подозрения. Бяха го разтоварили на максимално разстояние от уговореното място, където чакал Рандъл. След като бяха взели „къртицата“ си, те се бяха върнали в джипа, бяха зарязали всъдехода и влекача и бяха заминали. Организирана и добре изпълнена операция.
За шест часа всъдеходът бе проследен до производителя в Калифорния и беше установено, че е откраднат седмица по-рано от полигона на компанията. Задънена улица.
По препоръка на Мърсър половината от миньорите бяха изпратени вкъщи с щедри премии, а хората от смяната му останаха в Лас Вегас — в случай че им потрябват, след като водата от мината бъде източена. Обект МН — 2 не напуснаха само неколцина инженери, за да наблюдават помпите, а Мърсър, Айра и доктор Мари отидоха в главния комплекс на Зона 51, като всеки ден поддържаха връзка с тях.
Той седеше във фургона с командния център и бавно прелистваше старо списание. Беше вдигнал краката си на масата и до лакътя му имаше чаша кафе. Канеше се да обядва, когато някакъв шум прекъсна ленивите му разсъждения. Не шум, а по-скоро липсата на шум. От четири дни чуваше постоянното бучене на водата в двадесет и пет сантиметровите тръби от помпите. Звукът беше станал обичаен като уличното движение за жителите на големите градове и той трябваше да се съсредоточи, за да го чуе. И когато спря, му беше необходима минута, за да осъзнае, че го няма.
Край фургона се разнесоха бързи стъпки, когато техниците хукнаха към шахтата. Мърсър изскочи навън и побягна след тях. Отговорникът за помпите вече ги беше изключил.
— Какво стана? — викна Мърсър, поемайки контрола върху положението.
— Нещо е запушило входната дюза на втората всмукателна помпа — отвърна служителят на военновъздушните сили.
— Помътняла ли е водата?
— Не. Нивото на частиците в изхвърлената вода не се е променило. Помпите не засмукват кал.
Това отхвърли първата идея на Мърсър, че помпата се е задръстила с наноси.
— Опита ли да я пуснеш на обратен ход, за да прочистиш входната дюза?
— Компютърът го прави автоматично, когато има запушване. Нямаше резултат. Нещо се е затъкнало здраво.
Мърсър млъкна за минута.
— Каква е дълбочината на водата при входната дюза? Сержантът погледна монитора на главната помпена станция.
— Тридесет и три метра.
Не беше дълбоко и Мърсър можеше да се гмурне. От разговора със Сайкс в първата нощ след завръщането си от Вегас знаеше, че екипът на Делта Форс е донесъл цялата си екипировка в Зона 51, включително водолазни костюми. Щеше да бъде по-бързо да се гмурне до задръстената входна дюза, отколкото да чака да донесат подводна камера.
— Ето какво искам — каза Мърсър. — Спри дизеловите мотори. Помпите не трябва да работят. Не можем да рискуваме да се повредят, ако нещо влезе в друга от тях. Докато са изключени, внимавай втората помпа да не се счупи. Вярвам на контрола на компютъра, но само дотук.
— Добре. Нещо друго?
— Това би трябвало да е достатъчно. — Мърсър се върна във фургона с командния център и набра номера на секретния телефон на Ласко. — Айра, възникна още едно непредвидено препятствие.
— Какво се случи?
— Една от помпите се запуши и не можем да я изчистим. Искам да се гмурна там долу заедно със Сайкс и да я погледна. Можеш ли да го изпратиш с водолазна екипировка?
— Чакай малко. — Ласко сигурно сложи ръка на слушалката, защото Мърсър не чу нищо. Паузата продължи минута. — Доктор Мари иска да знае каква е дълбочината на водата.
— Тридесет и три метра. Плитко е и ще можем да се гмурнем.
— Чакай пак. — Този път Айра се обади чак след три минути. — Добре, ще го изпратя, но и аз ще дойда. Искам да ти кажа някои неща. До един час ще долетим с хеликоптер.
Четиридесет и осем минути по-късно хеликоптерът „Блекхоук“ кацна на четиристотин метра от каньона, който криеше мина МН — 2 в края на плиткото езеро от изпомпваната от тунела вода. Водният басейн беше обграден от кал там, където бреговете му се отдръпваха през деня чрез изпаряване, а през нощта, когато помпите изхвърляха водата, се разширяваха. Мърсър изпрати бронетранспортьор да вземе Айра, Сайкс и водолазните костюми и след това заповяда на всички останали да излязат от шахтата. Онова, което Айра искаше да му каже, вероятно беше секретно.