Бронетранспортьорът влезе в мината и спря до подемника. Сайкс веднага започна да разтоварва тежките водолазни чанти. Правеше го с такава лекота, сякаш бяха пликове с продукти. Мърсър и шофьорът му помогнаха с кислородните апарати. Айра чакаше до асансьора и се взираше в тъмната шахта. Въздухът беше наситен с мирис на солена вода, досущ лека морска мъгла.
— Предположих кой номер носиш — каза Букър Сайкс, докато отваряше първата чанта. Вътре имаше черен неопренов костюм.
Мърсър го вдигна. Изглеждаше по мярка.
— Трогнат съм, че си забелязал размера ми.
— Много смешно. Е, как е там долу?
— Ще слезем с подемника до повърхността на водата. На дъното му има капак. Входните дюзи на помпите са точно отдолу. Намират се на дванадесет метра под мястото, където проправяхме тунел встрани от главната шахта.
— В тунела има ли нещо, за което трябва да се тревожим? — Сайкс продължаваше да вади екипировка от чантите — фенерчета, дихателни тръби и колани с тежести.
— Едва ли.
Сайкс си представи гмуркането и кимна.
— А ти? Ще се справиш ли?.
— Нямам твоя опит, но би трябвало да се оправя. Това не е като гмуркане в непозната пещера. Познавам шахтата. Не е необходимо да влизаме в тунела.
— Определено — обади се Айра. Мърсър и Сайкс го погледнаха.
— При никакви обстоятелства не трябва да влизате в тунела. — Тонът на Ласко не търпеше възражение.
Мърсър се приготви да попита защо, но видя погледа в очите на приятеля си и реши да не задава въпроса. Знаеше, че Айра има чувство за хумор и умее да командва хората. Той рядко издаваше изрична заповед, без да има основателна причина. Мърсър добре познаваше света, в който живееше Ласко, и му беше ясно, че той няма да каже какви са мотивите му.
— Това е заповед, Мърсър — каза Айра. — Не ги издавам много често, но когато го правя, по-добре хората да ми се подчиняват. Заради вашата безопасност е, не за моята. Не излизайте от главната шахта.
— Добре — най-после отвърна Мърсър.
— Капитан Сайкс? — Ласко насочи вниманието си към командоса.
— Сър!
— Мърсър трябва да се движи плътно до теб и да не влизате в тунела. Гмурнете се, почистете входната дюза и веднага се върнете. Ясно ли е?
— Тъй вярно, адмирале.
Мърсър реши, че Айра се страхува от онова, което се намира долу. Какво правеха с доктор Мари, по дяволите? Какво бе казала Тиса? Един-единствен сеизмичен трус, образувала се в скалата кухина, която после изчезнала. Точните й думи бяха „контролирана ядрена експлозия“. Може би наистина беше извършен опит с оръжие, както смяташе нейната организация. Нещо, излязло от контрол?
От мястото, където работеше заедно с Букър, Мърсър виждаше зеещия вход на мината — правоъгълен, тъмен и зловещ. Влажният въздух, повяващ отвътре, беше като леден дъх.
Петнадесет минути по-късно, след като Сайкс обясни набързо редица процедури за безопасност, двамата бяха готови да се гмурнат. Айра извика на краниста да включи подемника, а Мърсър и Сайкс влязоха в клетката и седнаха на пода. Нямаше да им бъде удобно да стоят прави, докато стигнат до нивото на водата, защото Носеха на гръб двадесет и пет килограма екипировка и колани с тежести и инструменти.
— Надолу и обратно — каза Ласко и трясна стоманената врата.
— Надолу и обратно — като ехо повтори Мърсър. Подемникът започна да се спуска.
— Забравих да ти кажа нещо, Букър — каза Мърсър високо, за да го чуе Айра. — Водата е солена.
— Хората ме наричат Доктора. Колко солена? — попита Сайкс. Двамата не си направиха труда да запалят фенерчетата или лампите на миньорските си каски и седяха в мрака.
— Колкото морска вода.
— Тогава би трябвало да плуваме с лекота. Само не вкарвай твърде много въздух в компенсатора за плаваемост.
Температурата постепенно се понижаваше. Милионите галони вода в мината изсмукваха топлината. Мърсър отново изпита чувството, че усеща леден дъх. Клетката забави скоростта си и спря на двеста и тридесет метра. Мърсър отвори капака на пода и освети с фенерчето си дълбочината. Неподвижната вода отрази лъча като черно огледало. Той протегна ръка към вградения в подемника телефон и каза да ги спуснат още метър и половина. Така водата беше само на няколко сантиметра от металната решетка на пода.