Трябваше да полага усилия да не бърза. Усети, че зад гърба му се образува диря от мехурчета, докато дълбоко и равномерно поемаше въздух. Светлината чезнеше отпред и имаше чувството, че плува в безкраен кошмарен коридор. След седем минути Мърсър стигна до мястото на експлозията. Всички отломки от последното взривяване на Дони Рандъл бяха пометени от наводнението. Отнесена беше и по-голямата част от работната шахта. От тавана стърчаха само назъбени скали, а от пода се подаваха изгнили зъбери, отбелязващи мястото, където бе умрял Кен.
Мърсър не забави придвижването си, но докато минаваше през разбития бент, светлината изчезна. Огромната пещера погълна лъча. Той застана неподвижно във водата, опитвайки да се приспособи към внезапната промяна от клаустрофобичното пространство в тунела. Сайкс го настигна и обходи пещерата с фенерчето си. Водата беше дълбока и подът и стените не се виждаха. Букър насочи лъча нагоре и потупа Мърсър по рамото.
Светлината се отразяваше в повърхността на водата на десетина метра над главите им. Помпите бяха източили езерото до нивото на главната шахта, където чакаше подемникът.
Не беше необходимо да обсъждат какво да направят. Сайкс наблюдаваше уреда за измерване на дълбочината и работеше с компютъра на китката си, за да изчисли колко кислород им остава. Каквото и да откриеха, имаха пет минути да се върнат в асансьорната клетка.
Миг по-късно двамата излязоха на повърхността. Мърсър освети пространството с фенерчето си. Светлината проникваше много по-надалеч във въздуха, отколкото във водата. Пещерата беше дълга най-малко сто и петдесет метра. Сводестият таван се извисяваше на тридесет метра над тях. Стените бяха гладки и обли като във вътрешността на излъскана до съвършенство сфера.
Мърсър видя всичко това съвсем бегло, защото нещо друго привлече вниманието му. Той се бе зачудил на морското водорасло и се изуми, когато откри покривката за маса, но новото откритие противоречеше на всякаква логика.
Дори на светлината на водолазното фенерче очертанията бяха непогрешими. В средата на подземното езеро се поклащаше сив силует на подводница.
НА БОРДА НА „МОРСКИ НАБЛЮДАТЕЛ II“
ТИХИЯ ОКЕАН, ОСЕМСТОТИН КИЛОМЕТРАЮГОИЗТОЧНО ОТ ОСТРОВ МИДУЕЙ
Чарли Уилямс никак не харесваше положението си. Но вината си беше негова. Не беше забелязал как опонентът му премести фигурите си и взе топа му. Царицата му беше притисната от двата коня на противника и Чарли губеше играта. Единствената му утеха беше, че това е едва петата му партия шах и на третия помощник-капитан на кораба Джон Карлайл му бяха необходими петнадесет хода повече, за да го победи, отколкото предишния път.
Спирит, съпругата на Чарли, долови отчаянието му и вдигна глава от книгата, която бе взела от малката библиотека на кораба — биографията на Алфред Уоткинс, откривателя на геомагнитните линии в Англия. Освен блясъка на уредите и сиянието на преносимия компютър на Чарли, където се играеше шахът, нейната лампа даваше единствената светлинка на мостика на „Морски наблюдател II“. Нощта отвъд големите прозорци беше беззвездна, а океанът — спокоен. Вратата беше отворена и тропическият бриз отвяваше озонния мирис на електрониката.
— Чарли — рече тя с глас, който можеше да я направи богата или момиче от телефон за секс услуги, — неприятно ми е да ти го кажа, любими, но макар че най-силната фигура в шаха е женска, самата игра се основава на женомразки представи за класова борба, в която целта е да поддържаш живота на безсилен цар и да жертваш пионките, без да се интересуваш какво означават в реалния свят. Според мен е хубаво, че губиш. Това означава, че си просветен.
— Означава — отвърна Чарли, без да откъсва очи от компютърната игра, — че съм заклет монархист, който ако беше цар, щеше да убие царицата, без да му мигне окото, ако това би го задържало на власт още няколко минути. Какво ще кажеш, Джон?
Третият помощник-капитан наближаваше петдесетте. Дъщеря му беше малко по-млада от Спирит и той мислеше, че Чарли е сполучил в брака си. Спирит представляваше убийствена комбинация от категорично мнение, желязна воля и абсолютно никакво търпение. От друга страна, имаше циганска красота и очевидно обичаше Чарли с цялата си душа и сърце. Карлайл зашари по клавиатурата, за да засили атаката си срещу царя на Чарли, като придвижи офицера си през две трети от шахматната дъска.