В продължение на шест часа и четиридесет минути, докато „Морски наблюдател П“ стигна до последните известни координати на „Смитбек“, Джон Карлайл продължи да предава по радиото, без да получава отговор. Противолодъчният боен самолет „Р — 3 Орион“ от Мидуей вече бе докладвал, когато изследователският кораб стигна до мястото. Един час след последното обаждане на „Смитбек“ „Орион“ не бе намерил останки, нито отломки или дори мазно петно.
Товарният военен кораб сякаш никога не бе съществувал.
МИНА МН — 2 ЗОНА 51, НЕВАДА
Айра Ласко не чакаше на входа за шахтата, когато Мърсър и Сайкс излязоха от наводнената мина. Нямаше го и във фургона с командния център. Все още облечен в неопреновия костюм и без да обръща внимание на острите камъчета, които се забиваха в босите му крака, докато претърсваше лагера, Мърсър намери приятеля си в залата за почивка. Доктор Браяна Мари беше с него. Лабораторната й престилка беше преметната на канапето. Те обсъждаха нещо, наведени над дебела папка.
И двамата вдигнаха глави, когато Мърсър влезе в помещението. Тя затвори папката и се облегна назад на стола, а Ласко прокара пръсти по обръснатата си глава. Единствените звуци бяха постоянното бръмчене на климатичната инсталация и капенето на морската вода от неопрена на Мърсър. Той хвърли плавниците си в ъгъла и подигравателно подхвърли на Браяна:
— Ядрен физик, а? А не си ли Хари Худини?
— Казаха ви да не влизате в пещерата — сряза го тя.
— Спокойно, докторе — намеси се Айра.
— Мърсър няма право на достъп до информацията за проекта, адмирале. Ти ме увери, че той ще завърши тунела до пещерата и няма да задава въпроси.
Ласко я погледна изпитателно.
— Не обичам да лъжа приятелите си и го правих достатъчно дълго. Край. — Ласко се обърна към Мърсър. — Нямах избор. Заповедите бяха от министъра на отбраната и канцеларията на президента.
Мърсър долови искреността в гласа му и видя срама в очите му. Това беше Айра, когото познаваше и за когото се бе съгласил да работи. Бръчките от напрежение на лицето му започнаха да се изглаждат. Мърсър смъкна ципа на неопрена, взе няколко салфетки от шкафа и избърса водата от очите и гърдите си. Знаеше, че трябва да седне заради онова, което щеше да чуе. Вероятно се нуждаеше и от питие, но в лагера нямаше алкохол.
— Пещерата не е създадена от природата, нали?
— Не — отвърна Айра. — Образува се, когато подводницата отново се фокусира.
— Отново се фокусира? Какво означава това? Ласко се поколеба.
— Мисля, че е най-добре доктор Мари да ти обясни.
Тя се подвоуми между необходимостта да запази в тайна проекта си и желанието да се похвали с работата си, но накрая гордо заговори.
— Какво знаете за квантовата физика, доктор Мърсър?
— Това е областта на микрочастиците, по-малки от атома, където правилата в живота ни — като гравитацията и магнитните свойства — не важат. Повечето неща, които съм чел, противоречат толкова много на общоприетата логика, че ги пренебрегвам.
Доктор Мари кимна.
— Разумен и откровен отговор. В света има само шепа учени, които не биха отговорили така. Не знаете обаче, че един ден този клон на физиката ще направи революция в начина ни на живот.
— Не мисля, че възможността да преместите подводница в планина ще направи живота ми по-хубав — иронично отвърна Мърсър, все още ядосан заради лъжите, които му бяха наговорили.
Тя не хареса пренебрежителната забележка и тонът й стана рязък и груб.
— Не сме преместили подводницата в планината, докторе. Всъщност подводницата никога не е помръдвала.
Мърсър умолително вдигна ръка. Враждебното и предизвикателно отношение нямаше да му донесе отговорите, които искаше.
— Бихте ли започнали отначало, ако обичате? С прости думи.
— Добре. Каква е най-високата възможна скорост във вселената?
— Скоростта на светлината. Двеста деветдесет и девет хиляди километра в секунда.
— Вторият закон на Нютон за термодинамиката в основни линии твърди, че всички системи се разпадат в хаос, нали?
— Май така беше.
— Падащото дърво в гората издава ли звук?
— Какво общо има това с подводницата?
— Моля ви, отговорете на въпроса.
— Разбира се. Защо да не издава звук?
— В света на квантовата физика вие току-що дадохте три грешни отговора. Изучаването на квантовата теория на атома произлиза от работата на Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Един от принципите, на които се основават всички последвали научни изследвания, се нарича Принципа за неопределеността на Хайзенберг. Казано на прост език, това означава, че наблюдаването на някое явление предупреждава за последиците от него. Следователно във вселената не се случва нищо, ако не бъде пряко наблюдавано. Знам, звучи дръзко, че ние, наблюдателите, караме нещата да се случват със самото си присъствие, но този факт е доказван десетки пъти в лабораторни условия. Това означава, че дървото в гората не може да издаде звук, защото не е падало. Нещо повече, в света на квантите и във времето, и в пространството от хаоса може спонтанно да възникне ред. Макар и за части от секундата, но дори този кратък период от време опровергава Втория закон на Нютон.