— И експериментът ви вече няма наблюдател?
— А в света на квантите, когато няма наблюдател, нищо не се случва. Дървото в гората все още си стои, докато някой не отиде да го наблюдава.
— Какво причини това на подводницата?
— В основни линии, за нея времето спря и останалата част от вселената изчезна. Някои учени от нашия екип предположиха, че това може да се случи — и затова взехме предпазни мерки. Инсталирахме пусково устройство за преплитане на квантите, което да намали енергията в магнитната сфера около подводницата и да възвърне нормалния поток от време. Теоретично подводницата трябваше отново да се появи в нашия свят.
— Но я изпуснахте и тя се появи в Невада. Защо?
— Приливът и времето не чакат никого — цитира доктор Мари. — Не я изпуснахме. Земята се върти с повече от хиляда и шестстотин километра в час, а около слънцето още по бързо. Включете и въртенето на нашата Слънчева система с Млечния път и ще разберете, че сме се справили добре, като сме върнали подводницата на нашата планета. Лесно можеше да се фокусира в орбита или на обратната страна на Луната. Не успяхме да я върнем в океана, защото не можехме да гарантираме, че подводницата ще се върне над пределната си дълбочина, затова решихме да провокираме връщането на някоя уединена секретна база на сушата. Зона 51 беше идеалното място.
— МН — 2?
— „Местоназначение — 2“ — каза Айра. — Първоначалните координати за връщането бяха в района, където подводница-та изчезна — край Джаксънвил, Флорида. Надявахме се, че ако наистина избледнее, това ще бъде само за миг.
Употребата на думата „избледнее“ опресни паметта на Мърсър. Това беше една от любимите истории, разказвани от любители на НЛО, откачалките по конспирациите и вярващите в абсурдното.
— Описвате експеримента във Филаделфия — отбеляза той.
— Тази история разпали интереса ми към физиката — призна доктор Мари.
Макар и опроверган от същия човек, който бе създал мита, филаделфииският експеримент остана популярна тема за разговори в някои чатове в интернет. Легендата разказваше за скриването на американския военноморски плавателен съд „Елдридж“ от радарите във военното пристанище на Филаделфия. По време на Втората световна война Айнщайн и известният изобретател Никола Тесла започнали да разработват тайна програма — проектът „Дъга“. Те искали да създадат пречупващ светлината камуфлаж, за да скрият корабите на съюзниците от нацистките подводници. Новият ескадрен миноносец бил оборудван с всевъзможна научна техника, включително огромни електрически генератори. Плавателният съд се обвивал в синьозелена мъгла, когато включели уредите, и след миг избледнявал, а после отново се появявал, щом изключели захранването.
Експериментът бил повторен няколко пъти до август 1943 година. На кораба били направени някои подобрения и когато системата отново била активирана, плавателният съд избледнял в мъглата, само че този път се появил в Норфък, Вирджиния. Няколко минути по-късно се върнал във Филаделфия и се материализирал от свръхестествената мъгла. И сякаш историята не беше достатъчно фантастична, но и очевидец на намиращия се наблизо товарен кораб „Андрю Фурусет“ на име Карлос Аленде съобщил, че видял неколцина членове на екипажа на „Елдридж“ да се разхождат зашеметени, докато други продължавали да избледняват и да се появяват, сякаш били призраци. Той твърдял, че трети се били сраснали с палубата на кораба — причудливи манекени, застинали в пози на невъобразима агония.
— Но това са врели-некипели! — възкликна Мърсър. — Четох как след години Аленде е признал, че е съчинил цялата история. Освен това е доказано, че „Елдридж“ никога не е бил във Филаделфия, а Айнщайн е работил върху проекта „Манхатън“.
Браяна Мари се усмихна за пръв път, откакто Мърсър бе нахлул в стаята за почивка.
— Мислите ли, че фактът, че това не се е случило, има значение? Науката е смесица от експерименти и вдъхновение. Няма значение откъде идват идеите. Има безброй примери за изобретения, вдъхновени от легенди, митове и фантастика. През тридесетте години на двайсети век ръчното радио на Дик Трейси е било само фантазия, но сега никой не се съмнява в клетъчния телефон. Жул Верн описва атомна подводница почти цяло столетие преди адмирал Рикоувър да направи „Наутилус“, която кръщава на творбата на писателя. Научната фантастика предшества лазера, радара, сонара, космическите пътешествия, клонирането и стотици други технологии. Не ви ли е минавало през ума, че ние, учените, се влияем от книгите, които сме прочели като деца, и се надяваме, че някой ден може да превърнем в реалност мечтите на писателите? — разгорещи се доктор Мари. — В целия си професионален живот се опитвам да проумея небивалиците във Филаделфийския експеримент и вие видяхте проклетото доказателство.