— Добре — отстъпи Мърсър. — Признавам, че съм чел малко за квантовото телепортиране. Но всичко, което е постигнато, са няколко хиляди атома, по същество кълбо от газ, изстреляно от точка А до точка Б в лабораторни условия. Твърдите, че можете да преместите цяла подводница, съставена от безброй атоми, и да я сглобите точно както е била?
— Това не е квантово телепортиране, а нещо ново. — Тя въздъхна. — Наричам го магнитно скриване. Не разградихме подводницата, а я преместихме от едно от четирите известни измерения — трите основни величини и времето. Премахнете ли едно измерение от някой предмет, той престава да съществува. Сянката е идеалният пример. Тя е двуизмерно копие на предмета, но не е самият предмет. Аз доказах, че същият принцип важи и за времето. Ние извадихме подводницата от нашето време и после я върнахме. Дори вие не може да сте толкова наивен да мислите, че военните изследвания не са с години по-напред от публикациите в научните списания. Военните имаха свръхзвукови самолети тридесет години преди „Конкорд“и глобални позициониращи системи много преди да бъдат пуснати в търговската мрежа. Експериментът с кълбото от газ, за който споменахте, е стара история за екипа на моя проект.
— Откога е изчезнала? — попита Мърсър, опитвайки се да върне разговора от абстрактното в реалността.
Доктор Мари погледна Айра, искайки разрешение да разкрие друга тайна.
— Почти от дванадесет месеца — отговори Ласко вместо нея.
„Трябвало е да чакат Земята да обиколи Слънцето, преди да върнат подводницата в действителността“ — помисли Мърсър.
— Орбиталните изчисления трябваше да са абсолютно точни — гордо добави Браяна Мари. — Взехме под внимание географската дължина, ширина и надморската височина. Връщането й на секретно място като Зона 51 означаваше, че подводницата ще се фокусира отново дълбоко под земята. Затова се нуждаехме от миньори, които да изкопаят шахта за достъп. Забавехме ли се дори с няколко секунди, подводницата щеше да се върне край Бейкърсфийлд, Калифорния, на надморска височина две хиляди и четиристотин метра. А ако бяхме подранили с няколко секунди, щеше да се появи на три хиляди и триста метра под езерото Пауъл, Юта.
— И кога я върнахте? — попита Мърсър, макар да предчувстваше, че знае отговора на този въпрос.
Мобилният телефон на Айра иззвъня. Той го извади от вътрешния джоб на сакото си и отмести встрани стола си, за да не чуят разговора му.
— Преди четири месеца — отвърна доктор Мари.
„Там се е случило нещо свръхестестествено.“ Мърсър сякаш чу гласа на Тиса. Беше забравил забележката й, която сега прозвуча като предупреждение. „Взривяване на мехур в плътна скала, нещо като контролирана ядрена експлозия, продължила само миг.“Нейната организация беше открила подводницата, появила се от мястото, където се бе пренесла от една година.
Изведнъж му хрумна нещо. Защо им пукаше, по дяволите?
Трябваше да предположат, че сеизмичният трус е земетресение. Сигурно го бяха регистрирали и други сеизмични станции и бързо го бяха забравили. Централна Невада представляваше плетеница от плитки разломи. Защо се бяха съсредоточили върху това единствено явление, при това до такава степен, че да се опитат да саботират прокопаването на тунела? Имаше ли изтичане на информация от отдела на доктор Мари, доносник или предател, който бе издал тайната?
Главата му пулсираше от кратките престои за декомпресия, които двамата със Сайкс бяха принудени да правят. Беше видял доказателството за работата на доктор Мари, макар да не можеше да оцени научната му стойност. Той прогони тази мисъл от съзнанието си. Въпросът със задължителен отговор беше за Тиса Нгуен и Ордена. Мърсър умишлено не бе споменал как тя го бе спасила в хотел „Луксор“, но сега разбра, че се налага да каже на Айра. Ако от екипа на доктор Мари изтичаше информация, това трябваше да спре.
Ласко говори кратко по телефона. Изражението му беше сериозно и мрачно.
— Военноморският флот е загубил товарен кораб в Тихия океан. Според първоначалния доклад на спасителния екип няма оцелели. Няма и отломки.
„Чакай. Ще ти дам доказателство. В Тихия океан ще се случи нещо необяснимо.“ Мърсър беше попитал дали организацията й е замесена и Тиса бе отговорила утвърдително.
Той загуби интерес към разказаното от доктор Мари.