— Какво се е случило? — с дрезгав глас попита Мърсър.
— Не е ясно. Цивилен изследователски кораб е чул сигнала за помощ и в момента се приближава до последните му известни координати. Първоначалните разузнавателни данни на Тихоокеанското командване съобщават, че корабът се е блъснал в айсберг, но се е намирал в тропически води. Обзалагам се, че е бил ударен от подводница, излизаща на повърхността, или от грамаден контейнер, изпуснат от някой товарен кораб. В последното си обаждане са казали, че океанът се е запалил. Може би контейнерът е съдържал възпламеними материали, пробил се е при сблъсъка и се е запалил.
„Как да те убедя, че настъпва краят на света?“ Мърсър сякаш отново чу гласа на Тиса. „Очевидно няма да е достатъчно, ако просто го кажа, затова трябва да ти покажа доказателство. И единственият начин те убедя е постепенно да спечеля доверието ти. Следиш ли мисълта ми дотук?“
Тя му беше казала това в края на разговора. Тогава Мърсър все още не беше наясно какво да мисли за тази привлекателна жена. Тя говореше разумно и същевременно напълно нелогично. Той предположи, че психичноболните хора говорят така. Тиса се опитваше да го убеди във възгледите си, но явно не правеше това с всеки. Пристрастените към теориите за конспирациите се нуждаеха от потвърждения, за да не се мислят за луди. Затова си разменяха информация и интернет беше пълен със стаи за чат по въпросите на паранормалното. Но Тиса не беше такава. Тя искаше Мърсър да й вярва, но не защото не можеше да понесе несъгласието му. Нещо повече, Тиса сякаш търсеше помощта му и единственият начин да я получи беше да го привлече в нейния свят.
Тя знаеше това, когато му каза, че в Тихия океан ще се случи нещо странно. Подхвърляйки му трохи информация, Тиса можеше да го убеди да отиде на Санторин, където се предполагаше, че ще научи истината, вероятно за „настъпването на края на света“. Едно беше ясно. Той трябваше да се включи в издирването на потъналия кораб, ако искаше да разбере нещо повече.
— Има и друга вероятност — бавно каза Мърсър, поглеждай Айра в очите. — Премълчах някои факти за бягството ми от хотел „Луксор“. Нещо много важно.
За петнадесетина минути той им разказа подробно как Тиса го е спасила, че е бягала от членовете на загадъчната организация и е вярвала, че настъпва краят на света.
— И аз съм скептично настроен като теб, Айра — заяви накрая Мърсър. — Нямаше да спомена за това, ако не бях стигнал до извода, че между привидно случайните съвпадения има връзка. — Той започна да отброява на пръстите на едната си ръка. — Срутването, убило повечето хора от първия ти работен екип. Подозирам, че е било предизвикано от Дони Рандъл, като имам предвид опита му да ме убие. Фактът, че Тиса знаеше кога се е фокусирала вашата подводница в Зона 51. Стрелците в хотела. Навременното ми спасяване от Тиса. А сега в Тихия океан е потънал кораб при странни обстоятелства. Може да изтълкуваме всичко това по два начина. Или някой от персонала на доктор Мари е предал информация за експеримента и тя е попаднала в ръцете на групировка, която иска да го спре… — Гласът му постепенно заглъхна.
— Или? — едновременно попитаха Мари и Ласко.
— Или са забелязали материализирането на подводницата, разбрали са, че сеизмичният трус не е природен, и са изпратили екип да разследва. Съдейки по добрата им организираност и логистичната подкрепа, мисля, че организацията не е нова и не е възникнала в резултат на работата ви тук. Те съществуват отдавна, само че досега ние не сме правили нищо, което да привлече вниманието им.
— Защо този експеримент привлича вниманието им? Мърсър се облегна назад на стола. Неопренът изсъхваше и тялото го сърбеше.
— Подозирам, че отговорът е там, където е потънал корабът.
— А в Гърция? — попита Айра. Мърсър се замисли.
— Не. Предполагам, че там ще открия още въпроси.
— Но въпреки това ще отидеш. — Думите на Ласко прозвучаха като заповед.
Мърсър превърна това в разменна монета.
— Само ако ме изпратиш в Тихия океан да видя с очите си какво се е случило с кораба на военноморския флот.
Айра не се поколеба. Точно с такава мисия очакваше да се залови Мърсър като специален научен съветник.
— Ще го уредя.
— Какво ще стане тук? — добави Мърсър.
— Ще изпомпаме водата от мината, за да могат хората на доктор Мари да стигнат до подводницата. Предполагам, че после ще започнат отначало, а флотът ще отпише грешка за сто милиона долара.
НА БОРДА НА „МОРСКИ НАБЛЮДАТЕЛ 2“ ТИХИЯ ОКЕАН
В рамките на двадесет часа след разговора му с Айра Мърсър отиде от Зона 51 до Лас Вегас за пътнически полет до Хавай. Оттам се качи на товарен самолет на военновъздушните сили и стигна до Гуам, където го чакаше военен самолет, пренасящ екипаж и поща до самолетоносача „Роналд Рейгън“, а последната отсечка от пътуването до изследователския плавателен съд измина на борда на стар хеликоптер „Сий Кинг“. Името и постът на Айра Ласко имаха значителна тежест пред военните и прехвърлянията преминаха без засечка.