От въздуха „Морски наблюдател“ изглеждаше като всеки друг научен кораб. Надстройката беше прегърбена над носа. Отзад имаше дълга открита палуба и на кърмата беше монтиран кран. Две четвъртити кабини с размери на товарни контейнери заемаха част от пространството на палубата. Мърсър реши, че там се помещават научните лаборатории и контролният център за яркожълтата подводница под крана. Площадката за хеликоптери се подаваше от задната част на надстройката на две нива над главната палуба и изискваше цялата съсредоточеност на пилота, за да кацне. Той задържа хеликоптера достатъчно дълго, за да може Мърсър да слезе и да вземе чантата си и някои технически средства от един член на екипажа.
Силната въздушна струя, предизвикана от перките, блъсна Мърсър, когато „Сий Кинг“ излетя от площадката и отново се отправи към „Рейгън“. Миг по-късно от вратата наблизо излезе петдесетинагодишен мъж, облечен в бяла униформа с къси ръкави и позлатени еполети на раменете. Той беше слаб и не по-висок от метър и седемдесет, но прошарените коси и решителният поглед му придаваха силно физическо присъствие.
— Филип Мърсър? — извика мъжът малко подозрително, сякаш очакваше някой друг да слезе от хеликоптера насред океана. — Аз съм Джон Карлайл, третият помощник-капитан. Добре дошъл на борда!
— Благодаря! — Те се ръкуваха и Карлайл го заведе в надстройката. Климатичната инсталация прогонваше влажността и горещината.
— Стреснахме се от радиосъобщението тази сутрин от военноморския флот, че изпращат вас. Съжалявам, но не очаквах цивилен. Вие сте цивилен, нали?
Мърсър все още се чувстваше неудобно да използва титлата си заради сепнатите погледи, които предизвикваше, но трябваше да обясни кой е още в самото начало.
— Всъщност съм специален научен съветник на президента.
— На Съединените щати? — смая се Карлайл.
— Същият. Упълномощен съм да дойда тук от адмирал Айра Ласко, заместник-съветника по националната сигурност. Вие не само сте били на подходящото място и време, за да наблюдавате потъването на „Смитбек“, но докато от флота са изпратили спасителен кораб от Сан Диего, сте били и единствените с подходящата техника да разследвате корабокрушението.
— Не ни казаха, че ще използвате нашата подводница за огледа.
— В момента вашият капитан Джакоби вероятно получава заповед да ми помага по всякакъв начин. И в случай че се питате — правителството ще плаща.
— Какво по-точно трябва да направим?
— Знаете ли какви са обстоятелствата около потъването на „Смитбек“?
— Бях дежурен, когато получихме сигнала им за помощ. Казаха, че са се блъснали в айсберг. Отначало реших, че е шега, но сега имам теория.
Мърсър мълчаливо чакаше.
— Последните им думи бяха, че морето се е запалило. Мисля, че „Смитбек“ се е блъснал в контейнер, паднал от товарен кораб, и съдържанието му е предизвикало пожара.
— И ние предполагаме същото. — Мърсър беше решил да не споменава нищо за Тиса Нгуен и предсказанията й и само щеше да предложи теорията за контейнера, ако третият помощник-капитан вече не се беше сетил за нея. Освен това бе измислил приемливо прикритие за неотложността на мисията си. — От флота обаче искат потвърждение. Има анонимни терористични заплахи срещу американски кораби в Тихия океан и ако се окаже, че не е катастрофа, а нещо дру-го…
— Трябва да разберат веднага, за да вземат съответните мерки — довърши мисълта му Карлайл. — Бях във флота двадесет и една години. Знам как стоят нещата там и лично аз се радвам, че сме тук да помогнем.
— Благодаря ви, господин Карлайл.
— Джон.
— Джон. А мен ме наричат Мърсър.
— Хайде първо да те настаним, Мърсър, а после ще идем мислим план как да огледаме потъналия кораб.
Мърсър остави оскъдния си багаж в определената за него каюта и се изкъпа набързо. Когато излезе от малката баня само по хавлия и се приготви да я хвърли на леглото, видя че на прага стои жена с гарвановочерни коси. Мърсър много добре си спомняше, че затвори вратата преди няколко минути. Жената беше по сандали, тесни къси панталони и прилепнала по тялото тениска. Очевидно не носеше сутиен и излъчваше първичен сексапил, който вероятно пленяваше повечето мъже. Тя го огледа от главата до петите. — Страхотна поява.