— Намерихме го със сонара десетина часа след като пристигнахме в района — отвърна Джим Маккензи, шефът на водолазния екип. — „Смитбек“ се намира точно под нас на дълбочина около триста метра.
— Струва ми се плитко — отбеляза Мърсър. — Ние сме насред Тихия океан.
— Намираме се над подводно плато, издигащо се от бездната. Ако беше потънал осемдесет километра на север, нямаше да можем да стигнем до него. „Скокльо“е предназначена за дълбочина шестстотин метра, а двата АВК издържат до триста. „Скокльо“е името на подводницата ни. Така прави, когато излиза на повърхността. Просто изскача от океана.
Мърсър се усмихна.
— Имам приятел, който кръсти кучето си Повлекан, защото се влачи, когато излиза на разходка. Какво е АВК?
— Атмосферен водолазен костюм или „Тритон“. Нещо като едноместна подводница с ръце и крака. Поддържа налягането на морското равнище, затова не е необходимо да се тревожим за декомпресия, и предоставя свобода на движенията, каквато нямат по-големите подводници, нито дори роботите.
Чарли помогна в разработването му и сега е може би най-добрият водолаз в света.
— Джими преувеличава — обади се Чарли. — В колежа работех на половин ден във фабриката и наблюдавах на компютъра как ги правят. — Той се ухили накриво. — Но наистина съм най-добрият.
— Колко души побира „Скокльо“?
— Трима — отвърна Маккензи. — Лоцманът и двама наблюдатели. Имаме обаче проблем. По време на изпитание преди седмица изгоря едната редица фарове. На тази дълбочина не виждаш на сантиметър отвъд илюминатора, а роботите ни работят с камери, предназначени за дълбоки тъмни води, затова не могат да осигурят достатъчно светлина.
— Решението е аз да се спусна с теб в АВК и да го използваме като подвижна осветителна платформа — прекъсна го Чарли.
— Самостоятелни ли са тези костюми?
— Свързани са с „Наблюдател“с кабелите за изтегляне и комуникации, но не разчитай на кораба за кислород. Не се тревожи — добави Чарли. — Спускали сме се няколко пъти с „Тритон“и подводницата.
— Кога ще можем да се гмурнем? — обърна се Мърсър към Маккензи.
— Времето не е проблем. Не се предвиждат бури. Акумулаторните батерии са заредени и наскоро сменихме газоочистителите за въглероден двуокис. Трябва да сложим нови баластни плочи и да напълним резервоарите за кислород и после да направим няколко проби. Може би след пет часа.
— Ще искаш ли да видиш и кулата? — попита Карлайл. Мърсър за пръв път чуваше за кула.
— За какво говорите? — попита той.
— Подводната кула на около километър и половина западно от нас. Открихме я със сонара, докато търсехме „Смитбек“.
— Какво представлява?
— Не сме сигурни — отвърна Маккензи. — Прилича на подводна петролна сонда. Висока е двеста и четиридесет метра и широка трийсет в основата. Стеснява се нагоре.
— Цялата ли е под водата? Маккензи кимна.
— Дъното там е по-дълбоко, отколкото тук, около четиристотин метра. Върхът на кулата е на дълбочина сто и петдесет.
Мърсър не беше чувал за подобна конструкция. Познаваше добре дълбоководното сондиране, макар че не беше геолог специалист по петрола. Такава платформа вече не беше рядкост. Някои сонди в Северно море се извисяваха на триста метра, но всички се обслужваха от модули, построени над морското равнище. Маккензи и Карлайл говореха за нещо съвсем ново. И докато мислеше за това, му хрумна и друга идея. Доколкото му беше известно, в радиус от две хиляди мили от мястото, където се намираха, нямаше петролни залежи. Загадките ставаха все повече, но трябваше да ги решава една по една. Беше сигурен, че между тайнствената кула и катастрофата със „Смитбек“ има връзка, но искаше да огледа кораба, преди да проучи подводната конструкция.
— Да проверим първо „Смитбек“. Какъв е пробегът на „Скокльо“?
— Може да стои под водата тридесет и няколко часа, но има пределна скорост три възела и не може да се каже, че е бързоподвижна — отвърна Алан Джарвис, лоцманът на подводницата, който щеше да закара Мърсър до потъналия кораб. Джарвис беше на неговите години, черна оредяваща коса и очила с позлатени рамки. — Ако искаш да останем на дъното и да отидеш до кулата, ще ни трябва един час, дори повече, защото през целия път ще се борим с течение със скорост два възела.
— Ще трябва да преместим „Наблюдател“ — отбеляза Карлайл. — Чарли ще е завързан за нас. За да го закараме дотам, Ще трябва да го вдигнем нагоре, да го пренесем до кулата и после отново да го спуснем.
— Това проблем ли е?
— Не. Вие ще се движите толкова бавно, че той ще ви изпревари.