— Левият ти крак контролира обръщането — обясни Чарли. — Задният педал те обръща надясно, а предният наляво.
Мърсър изпълни указанията и други мотори, монтирани на външната част на скафандъра, забръмчаха пронизително. След това пробва ръцете. Хиляди часове беше работил с тежки минни машини с подобни лостове за управление като ръкави на костюм и само за няколко минути започна да борави с контролните уреди на „Тритон“.
— Мамка му, човече! Имаш вроден талант — възкликна Чарли, когато Мърсър се обърна.
— Контролните уреди са поставени логично. И казваш, че на десет метра вече не усещаш тежестта?
— Костюмът е изумително маневрен. Ръцете се движат само с мускулна сила и можеш да се навеждаш на четиридесет и пет градуса. Астронавтите от НАСА казаха, че са по-хубави от техните скафандри, а налягането, при което ние работим, е много по-високо от вакуума, където те имат опит. Ако ти остане време, докато си на борда, ще ти дам да изпробваш единия във водата.
Мърсър се усмихна.
— С удоволствие, но мисля, че няма да стане. Очаквам да замина оттук колкото е възможно по-скоро.
Обикновено безгрижното и весело изражение на Чарли помръкна.
— Какво става всъщност? — попита той. — Позволено ли ти е да говориш? Права ли е Спирит, че правителството е объркало нещо?
— Не, няма потулване на тайна, макар да се съмнявам, че думата ми ще убеди съпругата ти.
Бившият сърфист се подсмихна.
— За пет минути разбрах, че когато твърди, че небето е зелено, не трябва да споря с нея.
— Бавно загряваш — пошегува се Мърсър. Отстъпчивият и добродушен характер на Чарли го предразполагаше. — Аз го установих за пет секунди.
— Спирит е голям образ, нали? Запознахме се на купон на плажа. Тъкмо бях убедил едно друго момиче да дойде у дома, когато Спирит се появи зад мен. Заяви, че имам предразсъдъци към жените и се интересувам единствено от силиконовите гърди на другото момиче. Обърнах се да й кажа, че е лесбийка, и направо онемях, като я видях. Мисля, че и тя го почувства. И после си спомням само, че бяхме в леглото и Спирит рече нещо от сорта „По-хубави са от силиконовите, нали?“.
Мърсър се усмихна. Донякъде завиждаше на Чарли, че е успял да преобрази секса в любов. Много пъти беше изпитвал онази моментна тръпка на сексуално желание, но поради една или друга причина връзката му не се бе задълбочавала. Хари Уайт веднъж му беше казал, че за да се ожениш, трябва да избереш подходящия човек и подходящия момент. Едното не ставало без другото. Разбира се, съветите за брака на осемдесетгодишния ерген не бяха най-добрата идея на света, но Мърсър не можеше да отрече, че в думите му има зрънце истина.
Много жени бяха идвали и си бяха отивали от живота му. Мърсър не мислеше, че проблемът е в тях, затова сигурно беше в подходящия момент. Или в него.
Мислите му бяха прекъснати от появата на Алан и Джим Маккензи. Алан хвърли горнище на анцуг на Мърсър.
— На триста метра е студено, а не можем да си позволим да използваме акумулаторните батерии за отопление.
Мърсър го облече, а другите трима мъже и екипът от техници се заловиха с последните приготовления преди потапянето. Мърсър забеляза, че Спирит стои на площадката за хеликоптери над палубата. Ако не грешеше, тя гледаше него, а не съпруга си. И после очите им се срещнаха. Спирит го изгледа презрително и влезе в надстройката. Беше ядосана не заради забавянето в изследователската й работа, за което беше виновен той, а лично на него.
— Всичко е готово — съобщи Маккензи. — Хайде да те пъхнем в консервата и да вдигнем ципа.
Мърсър се изкатери по стълбата, подпряна на „Скокльо“, провря се през люка, като внимаваше да не се изцапа с гъстото машинно масло, размазано по защитните прегради около отворите за плътно затваряне, и се настани на едно от тесните, места за наблюдатели. Пред него имаше редица копчета и лостове, но Алан го бе уверил, че не трябва да се безпокои за тях. Лоцманът контролираше всичко, освен механичните ръце. Миг по-късно в подводницата влезе и Алан. Той нахлузи шлем на главата си и отново се залови да проверява уредите и да съобщава данните на Маккензи, който заедно с още неколцина души бе отишъл в контейнера с контролния център. Мърсър сякаш слушаше тайнствения език на пилот, който говори с диспечери — поредица от числа и неразгадаеми съкращения.
— Добре. Всичко е наред. Може да тръгваме. Ние ще се потопим първи, а Чарли ще ни последва в „Тритон“.
— Колко ще продължи спускането?
— Не би трябвало да е повече от двадесет минути. За твоя информация налягането е около четиридесет килограма на квадратен сантиметър.
— Напомни ми да не си купувам имот в този район. Кранът повдигна единадесеттонната подводница от спусковата шейна и внимателно я понесе към края на кърмата. Морето беше спокойно и тъмносиньо, а небето безоблачно. „Скокльо“ бавно бе спусната във водата. Мърсър несъзнателно пое дълбоко въздух, когато вълните обляха плексигласа.