Выбрать главу

А пожарът, за който екипажът бе съобщил, преди „Смитбек“ да потъне? Метан-хидратът, дори под формата на лед, беше изключително лесновъзпламеним. Въздухът около кораба сигурно е бил наситен с газа и малка искра е предизвикала катастрофалната експлозия. Мърсър прогони от съзнанието си ужасяващата картина — плавателният съд, обхванат от пламъци, докато екипажът напразно се опитва да разбере защо незначителната повреда от сблъсъка е станала причина Да потъват. Той се съсредоточи върху положението в момента.

От предавателя се чуха забързани команди, издавани от контролния център на „Морски наблюдател“.

— Трябва да изтеглим Чарли на борда — каза Маккензи.

— Мисля, че нямате време.

Мърсър посочи на Джарвис накъде да насочи подводницата — далеч от мястото, където вероятно щеше да стане следващата експлозия от газ. Дънният сонар бе нарисувал на екрана дигитално изображение на морското дъно наоколо. Кулата сякаш бе издигната в средата на поредица от възвишения. Едното вече беше изчезнало в експлозия от газ, оставяйки дълбок кратер.

— Чарли, какво е положението при теб? — попита Маккензи.

— В готовност съм — отвърна младият калифорниец. — Мисля, че съм добре. Ще издържа, ако кабелът се скъса, стига Алан да дойде да ме вземе.

— Температурата се покачи с три градуса — предупреди Джарвис.

Мърсър включи микрофона си.

— Чарли, когато газът експлодира, ще бъдеш точно над него. Сигурен ли си, че ще издържиш?

— Да. Увил съм ръце около подпората. Няма да ходя никъде.

Водата започна да вибрира и видимостта спадна до нулата в буря от ситна утайка. Отначало не се чу нищо, но после басовият тон се извиси в постоянен грохот.

— Температурата се повиши с още три градуса.

— Обърни подводницата срещу течението от кулата и я издигни на двеста метра — заповяда Мърсър, разчитайки, че стълбът от газ, който всеки момент щеше да изригне от морското дъно, ще мине покрай тях.

— Прието.

С внезапност, каквато никой не очакваше, морското дъно изчезна в талази мъгла, която се разрасна като гъбовиден облак от ядрен взрив. Метан-хидратът, огромен мехур от замразени въглеводороди, изригна във висок водопад, когато топлата вода, нахлуваща от върха на кулата, стигна до точката си на кипене и го издигна. Газът се отправи към повърхността, въртейки се в лудешки взрив от енергия като гигантско торнадо.

Подводницата бе подхваната в периметъра на изригването. Джарвис беше изхвърлил баласт, за да се издигнат, и бе увеличил тягата, за да спомогне за изтласкването на подводницата към повърхността, но скоростта намаля, когато разпенената вода я погълна.

— По дяволите! — изруга Алан и увеличи още тягата.

— Чарли, трябва да откачиш кабела си — извика Мърсър. — Джим, газът изригва. Отдалечете „Наблюдател“ колкото е възможно повече. Отправете се на запад, срещу течението, иначе ще потънете като „Смитбек“. Ние с Алан се опитваме да заемем позиция, в случай че Чарли загази.

— Ако откача кабела, няма да имам връзка с вас.

— Разбирам — отвърна Мърсър. — Насилваме „Скокльо“ да стигне до твоята дълбочина.

Водата прииждаше и се пенеше, сякаш кипеше.

— Скоростта на издигане намаля на петнадесет метра в минута и става все по-бавна — съобщи Алан.

— Можеш ли да изхвърлиш още баласт? — попита Мърсър. Не му беше приятно, че е само пътник.

— Не и ако искаме да се задържим на двеста метра, за да помогнем на Чарли.

— Ами ако се отдалечим от центъра на стълба от газ?

— Ако променя курса, вероятно ще започнем да се спускаме. Опасявам се, че ще трябва да изчакаме. По дяволите, в неутрална плаваемост сме!

Гледката от „Скокльо“ наподобяваше ад, но картината пред очите на Чарли беше много по-страшна. Подводницата бе повлечена в периферията на изригването, а той се намираше в центъра. От време на време се освобождаваше толкова много метан, че го поглъщаха грамадни мехури смъртоносен газ. Чарли стоеше в скафандъра и гледаше как водата се стича по шлема му като дъжд по предно стъкло на кола. И в следващия миг мехурът отминаваше и огромното налягане на морето отново се стоварваше върху него. На няколко пъти той загуби равновесие и металните нокти на водолазния му костюм, където бяха ръцете му, остъргаха подпората на кулата.