Картината на повърхността не беше по-приятна. Маккен-зи мигновено бе предал на мостика заповедите на Мърсър. Лоцманът беше подал пълна тяга и бе насочил кораба на запад, срещу течението от кулата. Газът стигна до повърхност-та веднага щом „Наблюдател“ започна да се движи. Появата му представляваше само леко вълнение на мръсна вода, локализирано явление, което би било подминато като порив на вятър, обезпокоил морето.
Но после количеството на изригващия метан се увеличи. Кипящи гейзери вода се извисиха на девет, дванайсет и петнайсет метра във въздуха. Морето сякаш се разтапяше. Водолазна шамандура, която не беше прибрана по време на аварийната маневра, потъна, когато плътността на водата рязко намаля. „Наблюдател“ започна да се движи по-бавно. Мехури от газ изместваха морската вода, от която корабът се нуждаеше, за да плава на повърхността. „Наблюдател“ леко потъна. Вълните минаваха на сантиметри от лакираните му перила. От океана изригваше все повече метан. И сетне постоянното източно течение понесе кораба. „Наблюдател“ стигна до чисти води и се издигна.
Навременното предупреждение на Мърсър ги спаси от участта на „Смитбек“. Но за него и Алан угрозата не бе отминала и смелата малка подводница потъваше все по-дълбоко в бездната.
НЮ ЙОРК
Златиста слънчева светлина струеше през кованото желязо на сводестите прозорци на таванския апартамент. Дървеният под сякаш пламтеше на ярките лъчи. Стените бяха тухлени, а мебелите малко — диван, ниска маса и няколко разхвърляни тук-там големи възглавници. Жилището се състоеше от едно просторно помещение. Душът беше преграден с платнени ленти, висящи от високия таван. Кухнята беше по-малка от камбуз в скромна по размери яхта.
Жената, която заемаше различни пози в средата на стаята, беше обляна в пот. Термостатът беше настроен на максималната степен. Тя стоеше на тънка рогозка и извиваше гръб, докато пръстите й докоснеха пода зад нея. Беше гола и малките й гърди леко потрепваха, докато се протягаше. Жената сви гъвкавите мускули на единия си крак, повдигна го бавно, премествайки тежестта си върху ръцете, и се задържа на пръстите си. Тялото й застина неподвижно. Нямаше трепване или друг външен признак на напрежение. След като стоя така няколко секунди, тя продължи бавно да извива крака си, докато го плъзна между раменете си, отпусна се на рогозката и направи шпагат. После се наведе напред и отпусна глава на гладкото си бедро.
Следващото й действие беше да кръстоса крака, отново да извие гръб и бавно да се изправя с лице, опряно в коленете. Тя правеше гимнастика от един час, но потта й миришеше на чисто и свежо.
Жената отново направи шпагат, завъртя краката си така, че и двата да са пред нея, сетне повдигна гръб от пода, като се държеше на кокалчетата на пръстите си. След като известно време стоя така, тя прибра крака до гърдите си и използва мускулите на плоския си корем, за да се обърне на ръце и отново да извие гръб. И после бързо кръстоса крака и се отпусна на пода. Петите й докосваха тила й. Тялото й беше опънато като тетива на лък.
— Бих помислил, че го правиш заради мен, Тиса.
Тя се стресна и бързо протегна ръка към копринения си халат, захвърлен на дивана. Не го беше чула да влиза в апар-тамента, но мигновено позна гласа му и нежния любящ тон. Лицето й пламна от срам. Тиса се изправи с гръб към него, уви халата около тялото си и преди да се обърне, извади очилата от джоба си. Мъжът на прага беше три години по-голям от нея, но двамата си приличаха като близнаци. Устните му обаче бяха тънки и капризно извити, а не чувствени като нейните. Големите й очи бяха привлекателни, а неговите гледаха презрително. Тиса беше скромна, а той — дързък и арогантен. Тя предпочиташе да я шпионира непознат, отколкото природеният й брат Люк.
— Докато те гледах, си спомних какви неща правеше с дребното си телце, когато беше малка.
Кожата й настръхна от начина, по който той говореше. В гласа му долови не гордостта на по-голям брат, а изпълнения с копнеж вопъл на бивш любовник. В очите му Тиса видя, че не си припомня йогистките й упражнения. Там се спотайваше друг спомен, който се завръщаше с обезпо-коителна честота. Макар да не искаше, тя наведе глава, Черните му панталони бяха от тънък плат и не можаха да скрият факта, че е възбуден. Сигурно я бе наблюдавал отдавна.