Тиса го погледна отново. Усмивката му беше хищническа. Той предпазливо пристъпи към нея.
— И ти мислиш за това, нали?
Тя потръпна от отвращение, но отказа да отстъпи назад.
— Бяхме деца, Люк.
— Аз знаех какво правя — нежно каза той. — Бях на петнадесет. Оттогава сравнявам с теб всяка жена, с която съм бил. След онзи единствен път заедно не мога да се влюбя в никоя.
Двамата живееха в Париж с майка си, когато се случи.
Бащата на Тиса не възрази срещу края на втория си брак, нито че тя взима дъщеря им и неговия син. Той беше обсебен от работата си и не виждаше семейството си по няколко месеца, макар че живееха в едно и също отдалечено село в Хималаите. Майка й бе дошла в Ринпоче-Ла, Дефиле Скъпоценен камък, от Франция, където на млади години бе завербувана от Ордена. Макар че беше отлъчена от обществото в Тибет, защото бе напуснала съпруга си, когото мнозина смятаха за божество, тя имаше в Париж достатъчно роднини и приятели, които да й дадат пари да се върне. Бяха се настанили в просторен апартамент над салон за йога на левия бряг на Сена. Собственикът познаваше бащата на Тиса и Люк и отказа да приеме наем за жилището.
Тиса знаеше за властта на баща си в тяхното село и над древния манастир в началото на уединената долина, но щедростта на хазяина я накара за пръв път да усети влиянието му толкова далеч от родината. Тогава за пръв път доби представа и за мащабите на организацията, в която се бе родила.
Припомняйки си миналото, Тиса осъзна, че брат й винаги бе работил по-добре за Ордена. Той бързо се приспособи към живота във Франция и се наслаждаваше на достъпа, който името на баща му осигуряваше до определени среди. Само за една година Люк научи френски разговорно и започна да ухажва младите ученички, които свикнаха да използват салона за йога като място за срещи. Макар че все още не познаваше пълните измерения и цели на Ордена, той знаеше достатъчно, за да смае наивните.
Един следобед Тиса беше сама вкъщи. Майка й работеше като преводач. Децата бяха наследили от нея дарбата да усвояват чужди езици. Тиса говореше три езика, Люк пет, а майка й седем. Тиса беше в спалнята си. Беше лято и не полъхваше ветрец, затова беше само по бикини и широка тениска с образа на най-новата рокзвезда.
Люк влезе в стаята и без да пророни дума, сложи мокра хавлия на краката й, докато Тиса лежеше по корем на леглото и учеше уроците си. Отначало тя се стресна, но сетне му позволи да остане благодарение на хладната хавлия. В онази седмица горещините в града бяха рекордни, най-високите температури, измервани дотогава. Люк сложи ръка на бедрото й.
Двамата разговаряха за незначителни неща, но скоро се върнаха на темата, която ги интересуваше — баща им. Бяха размишлявали часове наред за истинската същност на работата му. Подозираха, че той е борец за свобода, отишъл от Виетнам в Тибет, за да освободи народа от китайците. Предположението им се подкрепяше от слуховете за мистичните сили, контролирани от баща им. Не знаеха откъде произлизат разказите, но винаги се шушукаше за нещата, които той може да прави.
И в онзи горещ следобед двамата отново обсъждаха този въпрос, разкрасявайки историите, които тайно си бяха разказвали стотици пъти, развълнувани, че са част от легендата около баща си. В края на краищата, те щяха да споделят неговата съдба. Люк говореше колко са различни от редовите членове на Ордена, които се събираха в салона за йога, и как всички усещат това. Гостите им често споменаваха, че двамата не са като другите. Той попита дали и Тиса го долавя. Откакто бе дошла във Франция, тя наистина бе почувствала, че хората се държат с нея с почтителност и уважение, каквито не бе заслужила, но й се полагаха по рождение. Тиса и Люк бяха отделяни от останалите и поставяни по-високо в йерархия, която никой не разбираше. Ръката му се плъзна по-нагоре по бедрото й.
Люк каза, че са споделяли много неща, припомни й нощта, когато се бяха промъкнали в огромния манастир на скалите над древното тибетско село. Там бяха видели подземното помещение със стари книги с восъчни печати и бяха чули двама монаси да разговарят за нещо, което наричаха Пъпа на света. Той говореше как като деца се бяха къпали в горещите извори под селото, обвити в уханна пара, докато снежните планини се извисяваха над тях като богове. Напомни й как бяха кръщавали планините на различни животни. И за нощта, когато в уединената долина се бе разразила необичайна буря и Тиса бе дошла в леглото му. Гръмотевиците отекваха толкова силно, че й се струваше, че планините ще се взривят. Люк дълго я бе притискал в прегръдките си и бършеше сълзите й с края на нощницата.