Той добави, че винаги се е грижил за нея и бе направил преместването им във Франция много по-лесно поносимо. Пръстите му започнаха да мачкат плътта й. Тиса стоя неподвижно по време на разговора. Усещаше ръката му, но тъгуваше за селото им толкова много, че допирът й напомняше за родината им. Люк изглежда прочете мислите й и се наведе по-близо.
— И на мен ми липсва — прошепна той в ухото й и допря устни до врата й.
Тиса бе прогонила от паметта си остатъка от спомена. Това й бе отнело години, но тя наистина не си спомняше докъде бяха стигнали в онзи зноен следобед. Тази трудна и опасна форма на отрицание беше единственият начин да заобиколи срама, без да каже на никого. Никога нямаше да го стори.
— Какво правиш тук, Люк? — Тиса се дръпна от него. Усмивката му помръкна.
— И аз би трябвало да ти задам същия въпрос.
— Имам право да използвам този апартамент. Той принадлежи на Ордена.
— Не говоря за апартамента, а питам защо си в Съединените щати. Мислех, че си в родината ни.
— Не съм била там от няколко месеца.
Тя влезе зад паравана на душа, за да обуе широк анцуг. Не съблече халата, защото единствената горна дреха, която имаше подръка, беше спортен сутиен.
— Била си в Ню Йорк през цялото време? — попита Люк. Гласът му сякаш се чу от кухнята.
— Минах през Лос Анджелис. Там се срещнах с някои от нашите хора, за да говорим за земетресението в Сан Бернардино.
— Земетресението беше преди няколко месеца. За какво друго говорихте?
Тиса излезе от банята. Тялото й лепнеше от потта и мус-кулите й протестираха, защото не ги бе охладила.
— Исках коригираните изчисления за приплъзването на разлома. Преценката ни се разминаваше почти с един метър и ако си внимавал в нашата мисия, щеше да знаеш, че в Северна Америка неточността на оракула се е увеличила с още единадесет минути.
Люк сякаш не я чу.
— И дойде направо тук? Не си спирала никъде по пътя? — Той обикаляше апартамента като хванат в клетка див звяр, хитра нощна котка. Движеше се с лекота и без усилия, като танцьор.
„Той знае“ — помисли Тиса и придърпа халата около тялото си.
— Не. Дойдох направо тук. След два дни заминавам за Гърция и исках да изчакам в Ню Йорк, вместо в Лос Анджелис.
— Бях в Лас Вегас с няколко от нашите хора и някой се кълнеше, че те е видял зад волана на беемве заедно с Филип Мърсър.
— Как е възможно? — възрази тя твърде прибързано. — Не съм го виждала.
Люк се изсмя и заряза учтивите обноски.
— Мисля, че си се срещнала с него. Проследила си ме до Лас Вегас и си му помогнала да избяга. Ако докажа това, ще трябва да заповядам да те убият за намесата ти.
— Намеса? — отвърна Тиса, без да обръща внимание на празната му заплаха. — Намеса в какво? Преди всичко ти не беше упълномощен да ходиш в Лас Вегас.
— Не ми е необходимо разрешение.
— Когато облечеш синята мантия на лама, тогава ще можеш да взимаш решения, Люк, а дотогава ще бъдеш под неговото разпореждане.
Той се отпусна на дивана.
— Да му го начукам на ламата! Вече не се нуждая от него. Той не е необходим на никого от нас. Наблюдателите се придържат към задачите си. Ламата иска от нас да бъдем само такива. А ние трябва да подпомагаме формирането на света. Това е истинската ни съдба.
— Ние сме наблюдатели, при това от сто и петдесет години. Дори ти сигурно разбираш какви ще бъдат последиците, ако променим ролята си.
— И ти не се опита да промениш пасивната си роля, когато се свърза с Мърсър в Лас Вегас?
— А ти какво правеше там? — отклони въпроса му Тиса.
— Разследвах сеизмичен трус — самодоволно отвърна Люк. — Същото, което и ти си правила.
За да се противопостави още повече на брат си, тя беше принудена да признае за присъствието си пред хотел „Луксор“.
— Не трябваше да бъдеш там — неубедително каза Тиса. — В Калифорния имаме хроникьори, които можеше да отидат до епицентъра.
— Епицентърът се намираше в средата на секретен правителствен обект, мило момиче. Нямаше да успеят да се приближат. Аз трябваше да го направя.
— Недей да се ласкаеш. И не съм ти „мило момиче“.
— Някога беше.
— Престани! — ядоса се тя. Косата й бе залепнала за главата и температурата й се повишаваше. Чувстваше се неудобно в собствената си кожа. Тиса избърса запотените си очила. — Кажи ми защо беше там.
Той стана. Тонът му беше остър. Лесно избухливият му нрав се проявяваше.
— За да те предупредя. Преди малко ми напомни за ненамесата. Мисля, че е по-добре да се вслушаш в собствения си съвет. Знам, че си била в хотела. Не трябваше да предупреждаваш Мърсър какво ще се случи. Не че може да направи нещо, за да го предотврати, но ние оцеляваме от век и половина, като не казваме на света какво знаем. Нямаш право да го правиш.