— Въздушната възглавница се е заклещила между нас и морското дъно. Надута е само до половината, но ако изпусна въздуха от нея, подводницата за миг ще бъде нестабилна.
— Какво искаш да направя? — В гласа на Алан отново прозвуча професионализъм.
— Въздушната възглавница се намира вляво от центъра. Когато я срежа, искам да подадеш пълна тяга на десните двигатели. Ако ни провърви, подводницата ще се наклони надясно и ще се измъкне от тинята.
— Кажи ми кога.
Мърсър използва контролните уреди на механичната ръка и отвори щипката. Налягането принуди въздушната възглавница да се премести и да се плъзне между стоманените пръсти.
— Готово. Взех я.
Моторите заработиха на максималните си обороти. Корпусът започна да вибрира, но остана затънал в калта. Мърсър затвори щипците. Назъбените краища сграбчиха здраво въздушната възглавница, впиха се в гумата и я разкъсаха. От дупката като шампанско от разклатена бутилка изригна въглероден двуокис. Подводницата леко се наклони, достатъчно, за да се освободи от тинята, и бавно започна да се измъква от калта, а кърмата се смъкна надясно. По плексигласа се стече тиня, която отново се утаи на дъното.
— Мамка му! Ти успя.
— Закрепи отново баластната плоча, защото инак няма да можем да помогнем на Чарли — предупреди го Мърсър.
— Дадено. — Джарвис затегна тежката плоча на мястото й и подаде тяга на двигателите, за да извади подводницата от дъното. След секунди „Скокльо“ се понесе нагоре, на няколко метра от облака тиня, който бавно се носеше по течението. От корпуса се стичаше кал. — Разминахме се на косъм. Никога не съм имал проблеми по време на потапяне, дори не съм катастрофирал с колата. Господи! Как е възможно да си толкова хладнокръвен? Окото ти не мигна, а аз за малко да напълня гащите.
Мърсър се усмихна.
— Не се тревожи. Ако номерът не беше станал, и аз щях да се паникьосам. А сега да отидем да видим дали Чарли се нуждае от помощ.
— Добре.
Изригването на метан хидрат беше свършило и към повърхността се носеха само няколко самотни мехурчета, сребристи кълба, които приличаха на огромни медузи на оскъдната светлина от подводницата. Двамата се върнаха при кулата и я обиколиха в широк кръг. Мърсър не попита защо Алан прави маневрата. Знаеше, че лоцманът търси остатъци от водолазния костюм на Чарли. Окуражени, че не откриха нищо, те бавно започнаха да се издигат, движейки се край западната страна на конструкцията, където го бяха оставили.
И там го видяха. Чарли явно беше загубил опора по време на изригването на газа и бе паднал с няколко метра, а после се бе блъснал в кулата и бе заклещил ръката си между две пресичащи се греди. Той висеше там почти в хоризонтално положение, като знаме на силен вятър.
Чарли очевидно е бил принуден да среже кабелите, за да се освободи от „Морски наблюдател“, затова комуникациите му бяха прекъснати, но явно видя фаровете на подводницата, защото размаха крака.
— Какво е положението там долу? — попита по предавателя Джим Маккензи, който беше извън обсег, когато „Наблюдател“ се бе впуснал в отчаяното си бягство да избегне експлозията, но сега отново бе върнал кораба на предишното му място.
— Радвам се, че чувам гласа ти, Джим — задъхано отвърна Джарвис.
— Едва се измъкнахме. Не предполагах, че старото корито може да се движи толкова бързо. Как сте, момчета?
— Освен че изстъргахме малко боя от носа на „Скокльо“, всичко е наред. При кулата сме заедно с Чарли. Заклещил е ръката си. — Алан приближи подводницата до водолаза, докато говореше.
— Можете ли да го измъкнете?
— Действаме по въпроса. Какво мислиш, Мърсър? Имаш ли други гениални идеи?
— Съжалявам, но пределът ми е по една на ден. Автоматичните ръце достатъчно силни ли са, за да го измъкнат?
— Съмнявам се. Направени са за деликатни операции, а не да мъкнат тежки товари.
— Добре. Тогава ще кажем на Джим да спусне кабела и оксижен.
— Работата е много сложна. Искаш ли аз да го направя? Мърсър сви рамене.
— С удоволствие, но аз не мога да управлявам подводницата. Освен това ще трябва да я направляваш срещу течението.
Джарвис включи микрофона си.
— Джим, имаме план. Можеш ли да спуснеш кабела на Чарли и оксижен?
— Мисля, че се досещам какво сте намислили. Дайте ни десетина минути.
Кабелът беше спуснат след осем минути и за един час, докато Алан даваше инструкции на Мърсър, бе запоен за гърба на водолазния костюм на Чарли. Най-трудната част на операцията беше да дават указания на краниста на „Наблюдател“. Едно погрешно движение или внезапно вълнение в океана в неподходящ момент можеше да откъсне ръкава на скафандъра и да убие водолаза вътре. След няколко напрегнати минути „Тритон“ се освободи и Чарли увисна като риба в края на кабела. Започнаха да го изтеглят. Джарвис зае позиция точно под него, докато го издърпаха към повърхността, в случай че заварката не издържи и водолазният костюм падне.