Джим Маккензи беше наредил да спуснат няколко лодки във водата, за да вземат „Тритон“. За половин час водолазите опънаха предпазна мрежа под Чарли, извадиха го и едва тогава изтеглиха подводницата от морето.
Люкът се отвори. Мърсър пое първата глътка чист въздух от пет часа и осъзна колко задушно бе станало в подводницата. Ярката слънчева светлина беше болезнена за очите му, но той обърна лице към нея, сякаш очакваше дълга цегувка.
Техниците вече бяха отворили гърба на скафандъра на Чарли. Високият слаб калифорниец се измъкна от водолазния костюм. Никой не коментира миризмата на урина. Спирит Уилямс разблъска тълпата и се хвърли върху съпруга си, като едва не го събори на палубата. Тя се смееше и плачеше едновременно и го задуши с целувки. Насъбралите се мъже се развикаха одобрително.
Чарли стисна ръката първо на Алан и после на Мърсър.
— Вие двамата се страхотни. Помислих, че е свършено с мен, когато експлозията на газа ме събори от кулата. След това се заклещих, но метанът се взриви бързо и бях сигурен, че ще ме събори. Когато изригването най-после спря, реших, че сте до мен, но ви нямаше. Добре че загубих връзка, защото псувах като хамалин.
— И ние имахме затруднения — монотонно каза Джарвис.
— Стори ми се, че мина цял час, докато видях фаровете на „Скокльо“. Не бях изпитвал такова облекчение през живота си. Защо се забавихте толкова много със запояването?
— Наложи се да използваме оксиацетилен — отвърна Мърсър. — Оксиженът не беше заземен, затова волтовата дъга щеше да те изпържи в скафандъра.
— Логично! Благодаря!
Мърсър и Алан се спогледаха виновно.
— Благодари на Джим. Дори не ни мина през ума. Как се чувстваш?
Чарли прегърна Спирит.
— По-добре.
Тя се обърна към Мърсър.
— Сигурно очаквате да ви благодаря, че сте го спасили. „Господи, каква гадна кучка!“ — помисли Мърсър и се усмихна.
— Съвсем не.
— Е, няма да го направя. Вместо да ви благодаря, ще ви обвиня. Ако не му бяхте заповядали да се гмурне, всичко това нямаше да се случи.
Джим Маккензи пристъпи напред и попречи на Мърсър да каже на Спирит къде да си завре обвиненията.
— Добра работа свършихте и тримата. Страхотна. Гласът му обаче не прозвуча радостно, а разсеяно и загрижено. Те бъбриха още няколко минути и после Спирит поведе Чарли към каютата им, а Джарвис отиде да се изкъпе. Мърсър и Маккензи останаха сами до перилата, гледайки хоризонта. Вятърът разрошваше оределите коси на Джим. Измина минута мълчание.
— Ще ми кажеш ли за какво мислиш, Джим?
— Не приличаш на човек, който вярва в случайни съвпадения. — Маккензи запали цигара и предложи на Мърсър, който отказа.
— Като например как машината долу се включи точно докато бяхме там? Не вярвам.
— И аз не мисля, че беше случайно. Докато чакахме отново да се свържем с вас, проверих два пъти показанията на радара, сонара, акустичната техника и всички други уреди, които работят без прекъсване.
Сърцето на Мърсър се сви.
— И какво?
— Мисля, че сме попаднали на нещо голямо.
Мърсър не го поправи, че случайно са попаднали на нещо, а умишлено бяха примамени там от потъването на „Смитбек“.
— Получихме сигнал по пасивния сонар минута преди Чарли да съобщи, че перките на турбините на кулата започват да се въртят.
— Какъв сигнал?.
— Поредица от тонове. Не бяха хаотични. Продължиха само няколко секунди. Мисля, че беше акустичен активиращ код, изпратен да включи онова нещо и да освободи газа. Някой се опита да ни потопи.
„Или да саботира огледа на потъналия кораб и на странната подводна конструкция“ — помисли Мърсър. — Определи ли откъде идва сигналът? — Не продължи достатъчно дълго, за да засека координатите. Знаеш как пътува звукът през водата, затова не стана ясно откъде идва. Обхватът на радара ни е само трийсетина километра. На трийсет и два километра може да има кораб, който подслушва комуникациите ни, и е изпратил кода за активиране в критичния момент.
Мърсър отново огледа хоризонта — несъзнателна проверка дали не ги наблюдават. Разбира се, там нямаше нищо освен създадените от въображението му образи. Тиса беше казала, че организацията им е огромна и наброява милиони членове, макар мнозина да не знаят, че й принадлежат. Тайното ядро ръководело всичко и във вътрешния кръг имало престъпна отцепническа фракция. До този момент той не знаеше дали да й вярва. Доколкото беше видял, групировката се състоеше от неколцина стрелци, които не изпитваха угризения да убиват. Можеше да бъдат от всяка периферна организация, притежаваща оръжия и водена от омраза. Сега обаче Мърсър имаше доказателство за нещо друго. И не само кулата — изключително скъпо съоръжение, което беше по възможностите само на най-големите многонационални компании. Същинското доказателство беше сигналът за активиране, изпратен от друг плавателен съд. Това означаваше, че групировката има достъп до презокеански кораб и сложна мрежа от информатори, които да им съобщават кога да включат турбините.