Мърсър хвърли чантата си на багажното отделение над главите им и се отпусна на меката кожена седалка. Айра беше сложил водка и лимонов сок на масичката между тях. Мърсър напълни чашите, отпи голяма глътка, за да опита питието, и после го изгълта на един дъх.
— Колкото повече мисля за положението, толкова по-лошо става. Не мога да разбера срещу какво точно сме изправени. В Лас Вегас бяха неколцина въоръжени главорези и жена, която ми разказа странна история. Сега ги виждам като проклета армия със сериозно финансиране. На борда на „Морски наблюдател“ имаше архитект. Двамата гледахме видеозаписа, който успяхме да направим. Той изчисли, че кулата струва най-малко сто милиона долара.
— Имаш ли представа какво е предназначението й? Командирът на полета съобщи на пътниците да закопчаят коланите, защото имат разрешение да излетят. Двигателите забръмчаха пронизително. Мърсър изчака, докато лъскави-ят самолет се издигна във въздуха, чак тогава отговори на въпроса на Айра.
— Очевидно е построена над неотбелязани досега залежа от метан-хидрат.
— Ти беше много предпазлив, когато ми се обади от кораба — прекъсна го Ласко. — Какво е това нещо? Не съм чувал за него.
— Не ти съобщих подробности, защото мисля, че някой подслушва комуникациите на „Морски наблюдател“. Затова са знаели кога да включат кулата.
— Ще питам флота. Може би наблюдават района. Ако се е приближил някой кораб, може да са му направили няколко снимки.
— Добре. Метан-хидратът е бъдещето на енергетиката с твърдо гориво на планетата. Представлява лед с метан, затворен в кристална решетка. Не съм експерт, но съм чел, че в тези залежи от въглеводороди на дъното на океана е затворена повече енергия, отколкото е необходима да задоволи потребностите ни за векове. Ресурсите от метан-хидрат са по-големи от въглищата, петрола и природния газ, взети заедно. Най-хубавото е, че лъвският пай се намира по американското крайбрежие. Големите петролни компании се мъчат да разработят технология за експлоатацията им, но ще минат още много години преди това да стане реалност. Проблемът е, че залежите са нестабилни. Подводно свличане или земетресение може да стане причина милиарди тонове метан-хидрат да се изпарят и да изригнат. Ето защо експлоатацията е трудна. Петролна платформа може да наруши равновесието на метан-хидрата и да предизвика изригване, което да я разруши и да освободи тонове парников газ. Природозащитниците правят всичко по силите си, за да предотвратят бъдещото му използване.
— Логично е — измърмори Айра.
— Опасността е реална. Преди около осем хиляди години подводно свличане е освободило наведнъж огромни залежи по крайбрежието на днешна Норвегия. Триста и петдесетте милиарда тона метан-хидрат, които са стигнали до атмосферата, са повишили температурата в света с дванадесет градуса и са спомогнали за бързото настъпване на края на първия ледников период. Не знам как организацията е намерила залежи от хидрати толкова навътре в океана. Доколкото ми е известно, никой не е търсил там. А кулата е направена или да охлажда хидратите, като вкарва разтвор от студена морска вода в дъното, или да ги затопли и да причини катастрофално изригване.
— Но защо? За какво му е на някого да го прави?
— Нямам представа. Ако искат да потопяват кораби, ще им излезе по-евтино да ги взривят. Не мисля, че е това. Предполагам, че кулата поддържа стабилността на метан-хидрата. Когато е получил сигнала за помощ, „Морски наблюдател“е извършвал изследвания на дълбокоокеанските течения. Разпитах неколцина учени. Проследявали са струя топла вода близо до дъното на океана. Минава от Филипинско море до Алеутските острови. Според експедиция на Националната агенция по океанография и метеорология преди десет години течението не е съществувало. Те предполагат, че се е зародило в резултат на глобалното затопляне. Може би организацията на Тиса Нгуен го е открила преди няколко години, знаели са за залежите от хидрати и са осъзнали, че ако не направят нещо, за да попречат на топлината да ги разтопи, ще стане екологична катастрофа.
— Възможно ли е да бъде с мащабите на случилото се в Норвегия?
— Все още не знам. Когато тръгнах, от борда на „Морски наблюдател“ спускаха магнитометър, за да определят обхвата на мрежата от тръби под тинята. Засега са установили, че на осем квадратни километра от дъното са прокарани охладителни тръби. Роботите не могат да измерят точно дълбочината на пласта метан-хидрат, но е ясно, че залежите са огромни и само малка част от газа е била освободена, когато са поразили „Смитбек“и „Наблюдател“. Джим Маккензи, шефът на водолазния екип на кораба, смята да останат в района, докато поправят подводницата. Надявам се, че ще се погрижиш за хората на „Наблюдател“. Те правят всичко за нас.