— Щях да дойда, ако можех — смутено отвърна той. — Ти ми даде убедителни доказателства, че трябва да те приема сериозно.
Тиса изглеждаше изумена.
— Трябва да ми повярваш, че не знаех за кораба, който потъна. Чух го по новините и ми призля. Когато ти казах, че в Тихия океан ще се случи нещо необяснимо, очаквах, че изследователският кораб на име „Морски наблюдател“ ще регистрира повишеното ниво на метан и ще намери кулата.
— Идвам от „Наблюдател“.
— Тогава знаеш, че учените на борда изследват дълбокоокеанските течения. Част от работата ми в Ордена е да наблюдавам някои от нашите по-известни обекти в света, за да се уверя, че няма да им се случи нищо лошо. Преди няколко месеца научих за мисията на „Наблюдател“и бях сигурна, че ще открият залежите от метан-хидрат. Не знам нищо за военния кораб, който преди това е минал оттам.
Тонът й беше умолителен. Мърсър се огледа. Неколцина туристи ги наблюдаваха с кисели физиономии — вероятно мислеха, че Тиса и Мърсър са любовници и се карат, разваляйки романтичната атмосфера.
— Трябва да се махнем оттук — каза той. Тя мигновено прочете мислите му.
— Къде си отседнал?
Хората на Айра Ласко бяха уредили пътуването и престоя в хотела. Мърсър извади пътеводител от джоба на якето си.
— Да видим. Хотел „Кавалари“.
— Добре. Мисля, че не е далеч.
— Но не си сигурна.
— Идвам тук за пръв път — закачливо възрази тя — и прекарах повечето време на пристана за фериботи да те чакам.
От момента, в който Тиса бе поискала да се срещнат на Санторин, Мърсър бе смятал, че тя добре познава острова и се чувства в безопасност там. Поредното грешно предположение.
Слънцето се беше скрило зад хоризонта и тълпата започна да се разпръсква. Тиса поведе Мърсър към центъра на града. Двамата изкачиха виещите се стълби към улица „Ипапантис“. От двете страни имаше барове и бижутерски магазини. Във въздуха се разнасяха ухания на агнешко и говеждо печено и лекият аромат на най-хубавия зехтин в света. Групи шумни младежи обикаляха насам-натам в търсене на момичета. Настроението им беше безгрижно.
Хотелът беше построен в скалата като по-голямата част на Фира и до стаите се слизаше по разнебитени стълби. Управителят регистрира Мърсър и ги поведе заедно с Тиса надолу по спиралните стъпала към стая с балкон. Помещението беше издялано в камъка.
Мърсър хвърли чантата си на леглото, извини се и влезе в банята, а Тиса се вторачи в потъмняващото море, чиито вълни се плискаха на тридесетина метра отдолу. Мърсър се избръсна набързо, сложи си дезодорант, смени ризата и спря на прага.
Бризът развяваше косите на Тиса. Тя беше махнала очилата си и стоеше със затворени очи срещу соления морския вятър. Устните й бяха леко разтворени, сякаш вкусваха въздуха. Мърсър отново бе поразен от красотата й и невинния й вид, когато не вижда очите й. Съхрани в паметта си спомена за образа й в този миг.
Тиса усети присъствието му, бързо сложи очилата си и се обърна към него. Имаше виновен вид.
— Тук ли искаш да разговаряме?
— Не — усмихна се Мърсър. — Искам да пийна нещо. Забелязах, че барът на хотела е два етажа над нас.
Пет минути по-късно те седяха на уединена маса с изглед към кратера на древния вулкан. Нощта беше хладна и заведението се отопляваше от високи газени печки. Мърсър се усъмни дали непознатият сервитьор ще му приготви точната пропорция водка с лимонов сок и си поръча голяма водка и газирана вода. Тиса поиска само минерална вода.
— Е, сега може да разговаряме — каза той, усещайки как схванатите мускули на раменете му се отпускат. — Разкажи ми за кулата.
— Трябва да се върна малко назад, за да ме разбереш по-добре. Знаеш ли какво е акупунктура?
Мърсър не очакваше такъв странен въпрос и се изненада. За миг сякаш отново се озова в подземната килия в Панама заедно с китайския инквизитор психопат господин Сън, който забива в кожата му стотици тънки игли, за да предизвика невъобразима болка във всички части на тялото му. Споменът беше пресен и макар че Мърсър не пострада физически, раните върху психиката му все още не бяха заздравели. Предишният ужас се завърна и го принуди да преглътне с усилие питието си, за да прочисти гърлото си.
— Донякъде.
Тиса сякаш не забеляза смущението му.
— Тогава знаеш, че тялото е свързано със силови линии, които пренасят човешката чи, духовната същност, и тези пътища може да се манипулират, за да се облекчи стрес или болка.
— Или да се предизвикат — тихо отбеляза той.
— Да, това изкуство има и тъмна страна — призна тя. — Но ако се прилага правилно, акупунктурата е доказан лечебен метод, който въздейства и върху животните, и върху хората. Вярваш ли на това?