Мърсър беше заинтригуван от разказа й и си представи огромното богатство, което Китай бе натрупал. — Защо?
— Не била съобщена причина. Никой не се осмелил да оспори заповедите на императора. Един човек обаче го сторил. Учен конфуцианец на име Чжу Чжан-дзъ, главен писар в императорския дворец. Той заклеймил унищожаването на корабите и рискувал живота си, като тайно отвлякъл най-хубавото от онова, което донесли търговците. Съкровището съдържало ръкописи и текстове, събрани от четирите края на земното кълбо, произведения на видни математици от арабския свят и безценни творби на изкуството, резби от слонова кост, скъпоценни камъни и тонове злато. Това било вероятно най-голямото хранилище на знания и открития в историята на човечеството.
— Описваш нещо като Александрийската библиотека.
— Може би част от колекцията й са били съкровищата, събрани от Чжу Чжан-дзъ. Кой знае? Легендата разказва, че наблюдател, застанал на висока планина, не можел да види края на кервана. Чжу Чжан-дзъ закарал богатствата в долина навътре в Западен Китай и поръчал на местните жители да ги пазят добре. Той починал на връщане за императорския дворец и архивите изглежда изчезнали завинаги. Но Чжу Чжан-дзъ не бил избрал случайно долината. Ринпоче-Ла било загадъчно и легендарно място макар че се намирало високо в подножието на Хималаите, там било топло през цялата година. Селото било построено край геотермални извори, които позволявали стандарт на живот, какъвто не можел да се намери никъде другаде в онази суха и безплодна част на страната.
— Звучи като книгата „Изгубеният хоризонт“ от Джеймс Хилтън.
— Разказът му за Шангри-Ла по всяка вероятност се основава на легендата за Ринпоче-Ла — съгласи се Тиса. — Също както Брам Стокър е бил вдъхновен да напише „Дракула“, след като чул за Влад Трети, краля на Трансилвания. Сто години престояли архивите в огромните подземни хранилища на манастира. И тогава някои монаси започнали да разгадават оставеното от Чжу Чжан-дзъ и една определена част от съкровището привлякла вниманието им.
— Предполагам златото.
— Пак западното влияние! — присмя му се тя. — Не. Планове, чертежи и текстове, дар за императора от султана на Мускат, вероятно най-богатият човек в света по времето, когато флотилиите със съкровищата обикаляли Персийския залив. Никой не знае как е попаднал на документите. Смята се, че са дело на един от неговите велики математици. Когато чух тези истории като малка, си го представих като арабски Леонардо да Винчи. Животът на няколко поколения монаси в Ринпоче-Ла преминал в разгадаване на пълния потенциал на оставеното и още много години, всъщност векове, докато се опитат да направят оракула, описан в чертежите на султана.
— Оракул?
— Наричали го Пъпа на света, машина за прецизно измерване на чи на Земята. Монасите завършили работата си през петдесетте години на деветнайсети век и се заели да проверяват дали машината има право. И скоро разбрали, че е свръхестествено безпогрешна. Години наред те изпращали хора да пишат хроники за последиците върху чи и да докладват на ламата какво са видели. Така било до лятото на 1908 година, когато катастрофално явление нарушило деликатното равновесие на силите на планетата.
Годината събуди паметта на Мърсър.
— Може ли да се осмеля да отгатна точната дата? Тринадесети юни 1908.
Този път беше ред на Тиса да се изуми и да онемее за миг.
— Откъде…
— В онзи ден близо до село Тунгуска в Сибир е паднал метеорит, който е опустошил няколко хиляди квадратни километра в тундрата. Експлозията е била чута в Скандинавия и затъмнила небето чак в Лондон. Едва ли е имало много други катастрофални явления в онази година.
Очите й все още бяха широко отворени.
— Малцина са чували за това събитие, а ти знаеш дори точната дата.
— Някой път ще ти разкажа откъде знам — уклончиво отвърна той и после насочи разговора обратно към нейната история. — Смяташ, че падането на метеорита е променило равновесието в света?
— Не на планетата, а на силите чи. Дотогава Земята се държала точно както оракулът в Ринпоче-Ла предсказвал. След катаклизма предсказанията вече не били точни. Датата и мястото на предсказваните катастрофи се различавали все повече с течение на годините. Преди две десетилетия беше решено Ордена да направи нещо, за да коригира несъответствията, да излекува Земята и да възстанови правилния баланс на чи.
— И кулата е един от начините да го направите?
— Не. Кулата е само малък проект. Краткосрочна, временна помощ — усмихна се тя. — Главните ни усилия са малко по-сложни. За да възвърнем равновесието в света, ние трябва да се съсредоточим върху точките, където се пресичат линиите чи. Това става все по-трудно, защото човечеството също започва да влияе на чи с ядрени опити и хидроелектрически централи, които променят теченията на реките. Всичко това се отразява на силовите линии.