Мърсър полагаше усилия недоверието да не се изпише на лицето му. В разказа на Тиса може би имаше зрънце истина, но той не вярваше и на дума от тълкуването й.
— Тогава ви е неприятно, че Китай строи язовир „Три клисури“, най-големия хидропроект в историята.
— Напротив — побърза да възрази Тиса. — Членове на нашата организация бяха в комисията, за да наблюдават изграждането му. „Три клисури“е важна фокусна точка за чи. Тежестта на водата спомага за възстановяването на равновесието на Земята.
Мърсър се подсмихна.
— Я стига, Тиса! Това е абсурдно.
— Преди осем години към теб се обърна компания на име „Джагър Металс“ да им помогнеш да разработят медна мина в Бразилия. Спомняш ли си?
— Смътно — неспокойно отвърна Мърсър. — Отказах. Откъде знаеш?
— Ордена контролира „Джагър Металс“. Спомняш ли си защо отказа предложението?
— Искаха да изкопаят милиарди тонове пръст и камъни заради медни залежи, които не оправдаваха разходите. Опитах се да им обясня, че изливат пари в бездънна яма, но на никого от борда на директорите не му пукаше.
— Знаеш ли какво стана с „Джагър Металс“?
— Да. Започнаха да осъществяват проекта, изкопаха широка пет километра и дълбока двеста и петдесет метра дупка в средата на джунглата и фалираха.
— Никой обаче не знае, че мястото в джунглата е точка на чи и премахвайки всичката онази пръст, ние успяхме да възвърнем пет минути точност.
— Аз…
Той сдържа иронията си. Навремето подозираше, че грандиозното фиаско е финансова измама. След като отказа, Мърсър беше проследил развитието на историята в професионалните списания „Джагър Металс“ бяха прахосали седемдесет милиона долара преди да се откажат, но когато минногеоложката компания се провали, никой не се оплака. Разследването на Комисията по ценните книжа и фондовата борса разкри, че парите са дошли от частен източник, който бил доволен от „вярата“ на „Джагър Металс“. Организацията на Тиса ли беше онзи частен източник? Възможно ли беше да са искали само огромна дупка в Земята, а не медта?
„Те са направили подводна кула, за да поддържат стабилността на залежите от метан-хидрат“ — напомни му вътрешният глас. Изглежда никой не можеше да оспорва и да се съмнява в методите и мотивите на Ордена.
Тиса наблюдаваше играта на противоречиви чувства в очите му и изглеждаше доволна.
— „Джагър Металс“е поредният пример как действаме. Трябваше да видиш петролното поле, което една компания разработи с наши пари в Централна Австралия, на хиляда и петстотин километра от най-близките петролни залежи. Помислиха ни за луди, но взеха парите ни и изкопаха за нас хиляда и сто кладенеца, всичките сухи. — Тя се намръщи. — Неприятно ми е да призная, че целият онзи труд коригира само шест минути. Не се тревожи. Утре ще разбереш по-добре.
— Какво ще стане утре?
— Ще трябва да почакаш. Моля те за една нощ търпение. И ако след това решиш, че не съм права, вече нищо няма да има значение.
Тиса говореше сериозно и искрено и Мърсър си спомни какво му бе казала в нощта, когато се запознаха.
— Краят на света?
— Да, на света такъв, какъвто го познаваме. — Очите и заблестяха на лунната светлина.
Той разбра, че няма значение дали й вярва. Пределно ясно беше, че Тиса е убедена в твърденията си. Дълбоката меланхолия отново изкриви чертите на лицето й.
— Колко е часът? — попита тя само за да каже нещо.
— Осем. Това ми напомни, че имам нещо за теб. — Мърсър бръкна в Джоба на якето си и й подаде тънка черна продъл-говата кутийка. Вътре имаше златен дамски часовник. — Сетих се, че нямаш часовник и винаги питаш колко е часът. Купих го на летище „Дълес“ по пътя за Гърция.
Той очакваше, че Тиса ще бъде възхитена. Но тя погледна часовника така, сякаш беше отровна змия. Мърсър остана озадачен.
Тиса бързо възвърна хладнокръвието си.
— Съжалявам. Красив е. Така и не свикнах да нося часовник, но ще го сторя заради теб. — Тя щракна закопчалката около тънката си китка и се вторачи в циферблата. — Благодаря.
Той не знаеше какво да очаква от срещата. Но със сигурност не и катастрофата, в която се превръщаше вечерта. Мърсър се пресегна през масата и хвана ръката й.
— Извинявай за часовника. Очевидно засегнах болезнена струна. Искаш ли до края на вечерта да сме само двама души на среща на най-романтичното място, което съм виждал? Ще ядем, ще пием узо и ще забравим, че останалият свят съществува. Какво ще кажеш?