И после мислите му отново се разделиха на две идеи, между които не можеше да намери съвместимост. Това беше последната му мисъл, преди да се разсъни напълно.
Светлината, проникваща в стаята, беше перлена и бледа. Вратата беше отворена и свежият въздух ухаеше на море. Очите му се приспособиха към светлината и Мърсър видя Тиса на балкона. Терасата беше закрита от трите страни и бе отворена само към кратера. Тиса беше гола и изпълняваше бавните балансирани движения на ритуала Тай Чи. Гъвкавото й тяло се извиваше в прелъстителни пози. Докато я гледаше, мислите му се върнаха към изминалата нощ и той почувства възбуда.
Движенията на Тиса станаха по-сложни, напрегнати и бързи. След малко тя приключи с Тай Чи и започна утринната си гимнастика. Беше взела юргана от леглото, за да й бъде по-удобно. Мърсър я гледаше като хипнотизиран. Тиса се упражняваше сериозно, без да се старае да предизвиква съблазън, но той намираше позите й за все по-еротични. По едно време на земята остана само темето на главата й и пръстите на краката й, когато изви гръб назад и направи мост. Кожата й се опъна по тялото и гърдите й щръкнаха високо и гордо. Мърсър не можа да сподави въздишката си.
Тиса се обърна, гъвкава като котка, и надникна през рамо. Очите й бяха широко отворени и закачливи.
— Питах се кога най-сетне ще ме забележиш. — Тя се изправи, приближи се до леглото и легна до Мърсър. Ръката й се скри под завивките. — Оказва се, че е вярно. Мъжете си падат по гъвкави жени.
— И още как. Ти правеше невероятни неща.
Тиса се наведе и го целуна. Той я притисна в обятията си. Тялото й се беше охладило след гимнастиката, но бързо се затопли и дори се сгорещи.
След час двамата станаха от леглото. Тиса остави Мърсър под душа и отиде в хотела, където бе отседнала, за да вземе нещата си. Щяха да се срещнат в десет на закуска. Когато тя се върна, Мърсър се излежаваше на терасата с „блъди Мери“в ръка, за да облекчи последиците от узото предишната вечер. Тиса остави багажа си при портиера и взе само плажната си чанта.
Тя свойски отпи глътка от питието на Мърсър.
— Гвоздей гвоздей избива?
— Клин клин избива — усмихна се той.
— Да, точно така. Английският е лесен, но има твърде много идиоми.
— Кой е родният ти език? И ако нямаш нищо против, каква е етническата ти принадлежност?
— У дома говорехме на виетнамски. Баща ми беше наполовина виетнамец, наполовина французин. Майка ми е родена в Париж. Местният език в родното ми село е смесица от тибетски и китайски.
— Родена си в Китай?
— В Ринпоче-Ла. Откъде иначе ще знам толкова много за Жу Жанжи, архивите и оракула? Възпитаха ме да бъда наблюдател, но майка ми избяга от селото заедно с моя доведен брат и мен. Върнах се, когато навърших осемнадесет години.
— Защо?
Тиса не отговори веднага.
— Трябва да проумееш какви са мащабите на Ордена. Под една или друга форма ни подкрепят милиони хора. Ние контролираме учението йога, храмове и специализирани школи. Имаме ферми за екологично чисти продукти на четири континента. Иди в който и да е специализиран хранителен магазин в Съединените щати и ще ти покажа десетки продукти, произведени от компаниите на Ордена. Повечето хора, които работят за нас, нямат представа за това. Инструкторите по йога в Маями плащат наем на друга корпорация в държава със свободни банкови закони. Накрая парите идват в нашата хазна и никой не знае, че съществуваме.
— Оттам ли дойдоха парите за кулата?
— Отчасти. Всяка дългогодишна организация като нашата обикновено е извънредно богата. Ако някой инвестира един долар като малък, когато се пенсионира, ще получи хиляди. Пресметни колко прави това за няколко поколения.
— Говорим за милиони.
— По-скоро за милиарди.
— И ти се върна, за да участваш в разпределението на богатството?
Тиса отново замълча за миг.
— Върнах се, защото бях глупава и завистлива. Не бях щастлива в Париж. Ринпоче-Ла е село с хиляда души население и аз бях дъщеря на важна личност. В Париж бях само едно от множеството деца от смесени бракове, останали от колониалното минало на Франция. Чувствах се изолирана и самотна. Малцина в града знаеха коя съм. Те бяха високопоставени членове на Ордена. Заради баща ми се държаха с мен като с икона, а не като с човек. Естествено, като всяка вироглава девойка аз обвинявах майка си за всичките си нещастия. Докато пораснах, изпратих писмо на баща си, че искам да отида при него. Той уреди пътуването.
— Сигурно е било болезнено за майка ти?
— Да. Две години преди това доведеният ми брат вече се бе върнал в Ринпоче-Ла. Тя почина малко по-късно при влакова катастрофа, без да разбере колко съжалявам. — Очите й се напълниха със сълзи. — Предлагам да говорим за нещо повесело от моето детство.