— Господи, Тиса, ако островът бъде разтърсен от земен трус, трябва да предупредим хората! Не можем да ги оставим да умрат.
Мърсър се отдели от перилата. Тиса хукна след него и го хвана за ръката, преди да слезе на долната палуба да търси някой, който да го заведе при капитана.
— Успокой се. Оракулът показа, че земетресението ще бъде слабо. Не бих те изложила на опасност.
— Колко слабо? — подозрително попита Мърсър.
— Само ще разтресе прозорците и ще уплаши няколко котки — усмихна се тя.
— А другите… например онова в Турция? Защо не ги предупредихте? Боже мой, можеше да спасите хиляди хора!
Тиса поклати глава.
— Забранено е. Казах ти, че само архивистите имат достъп до хрониките и само те знаят как функционира оракулът. Тъй като наблюдатели вече не са необходими, ние научаваме какво е показал оракулът едва след като се е случило явлението. Сетне потвърждаваме достоверността на предсказанието, за да преценим дали усилията ни да коригираме равновесието на чи са имали резултат. Този дневник не трябваше да е у мен — с изпълнен е угризения тон призна тя. — Откраднах го от архивите, за да те убедя.
Тиса изведнъж се ядоса.
— Именно това предизвика разногласията в Ордена. Някои от нас мислят, че е наш дълг към човечеството да кажем на света какво знаем. Други, като онези, които се опитаха да те убият в „Луксор“, са привърженици на по-твърдата линия и искат да останем в сянка. Те дори не смятат, че трябва активно да се опитваме да коригираме нарастващото несъответствие на чи.
— Така сте разбрали за експеримента — каза Мърсър доскоро на себе си, отколкото на нея. — Трусовете във Вашингтон и край Рино не са били предсказани, нали? Предизвикани са били от експеримента на доктор Мари.
— Трусовете хвърлиха в паника архивистите, защото в хрониките пишеше, че в онзи регион няма да има сеизмична активност в продължение на много месеци. Това далеч надминаваше предишните несъответствия, които бяхме открили. Случило се бе нещо необяснимо, каквото не бяхме виждали. Ордена изпрати няколко екипа в Съединените щати, за да открият причината. Някои бяха сигурни, че вече не може да се вярва на оракула.
— Какво представлява оракулът?
— Виждала съм го само веднъж, когато бях малка, но…
Тътенът се разнесе навсякъде около тях. Вибрациите отекнаха в телата им, преди да се превърнат в звук, който стигна до слуха им. Шумът беше приглушен, басов и продължителен. Неколцина пътници, наредили се до перилата, за да наблюдават острова по здрач, се спогледаха озадачено. Грохотът продължи. Една жена изпищя, когато морето се развълнува под сеизмичната атака на лекото земетресение. Няколко камъка се откъснаха от масива около кратера, и се търкулнаха във водата. Сгромолясването им наподобяваше удари на торпедо в основата на отвесните скали. Над Санторин излетяха многобройни ята птици, които още повече затъмниха небето.
И после трусът затихна. Звукът заглъхна по-бързо, отколкото се бе появил. Пътниците шушукаха неспокойно. Неколцина бяха пребледнели, а други пропъждаха мисълта за случилото се с нервен смях.
Мърсър остана неподвижен. Кокалчетата на пръстите му побеляха, вкопчени в стоманените перила. Устните му бяха стиснати. Още преди труса знаеше, че Тиса не е измислила историята си. Тя не беше излъгала абсолютно за нищо и изводите бяха невъобразими. Най-големите специалисти по естествените науки, експерти по геомеханика и динамика на флуидите и други клонове на геологията работеха от години, за да могат да предупредят населението на големите градове поне няколко часа преди предстоящо земетресение. Усилията им обаче оставаха без резултат. Не можеха да предупредят дори няколко минути по-рано. А сега Мърсър държеше книга на няколко столетия, където бяха записани точният час и мястото на земетресение — велико постижение в прогнозирането, което не можеше да си обясни. Той беше завладян от суеверно страхопочитание, но и развълнуван от потенциалните възможности. Трябваше да научи всичко, което Тиса знаеше за оракула.
Докато се обръщаше към нея, един човек сред тълпата на палубата привлече погледа му. Секунда по-късно Мърсър разбра кого вижда, свързано с контекста и реагира на заплахата. Той пусна дневника и хвана ръката на Тиса в мига когато приближаващият мъж разбра, че е забелязан.