Дони Рандъл Дръжката му се усмихна злобно и бръкна под лявата мишница на дългото си яке.
Тиса погледна през рамо, когато Мърсър я дръпна от перилата. Тя не познаваше едрия мъж, който ускори крачка след тях, но зад него вървеше брат й Люк. Сърцето й ускори ритъма си, сякаш бе изпаднала в шок. На яркото осветление на палубата Тиса видя блясъка на ножа, който той държеше до крака си.
Мърсър стигна до края на стълбите към вътрешността на ферибота и разблъска с рамо група германски студенти, които излизаха от кафенето. Във водата се разхвърчаха халби с бира. Единият пияч го напсува и непохватно се опита да го удари с глава, но пропусна и улучи един от приятелите си, запращайки го надолу по металните стъпала. Някой изкрещя и настъпи суматоха. Тълпата забави Рандъл.
— Дай ми пистолета — извика Мърсър, докато дърпаше Тиса по претъпканите стълби.
— Чантата ми остана на палубата!
Той стисна ръката й в знак, че не е толкова важно, докато трескаво мислеше как да се измъкнат от капана.
Дони Рандъл несъмнено имаше подкрепления. Слабият мъж зад него изглежда беше от екипа му. Сигурно имаше и други. В Лас Вегас бяха изпратили пет-шест души, защото се надяваха, че ще спипат Мърсър в стаята му. А на борда на ферибота, откъдето наистина нямаше къде да избяга, вероятно бяха удвоили броя на групата, за да бъдат сигурни, че ще го убият.
В дъното на стълбите имаше открита палуба, простираща се по ширината на кораба, а вляво и вдясно коридори водеха към каютите и салоните за пътници. Пространствата бяха пълни с хора. Някои се бяха облегнали на стените или седяха върху багажа си, други се разхождаха. През вратите на кафенето минаваше постоянен поток от пътници. Никой не им обръщаше особено внимание, но Мърсър знаеше, че подкрепленията на Рандъл идват. Друго стълбище в отсрещната страна водеше към най-горната палуба. Дони сигурно предполагаше, че Мърсър ще се скрие някъде във виещите се вътрешни коридори, вместо да се върне. Ето защо Мърсър поведе Тиса нагоре по стълбите преди Рандъл или човекът с него да видят къде отиват.
Когато отново излезе на хладния ветрец, осъзна, че тялото му е обляно в пот. Дишането му обаче беше равномерно и сърцето му бе забавило ударите си след първоначалния шок. Проправи си път през тълпата, грабна чантата на Тиса и щом взе пистолета, почувства, че има малко по-голям шанс.
Светлините на Санторин представляваха точици на потъмняващия хоризонт. Между ферибота и острова се движеше бяла моторна яхта. Мърсър се съмняваше, че присъствието й там е случайно. Вгледа се в смаляващия се остров. Преценяването на разстоянието нощем беше трудно, но той реши, че Санторин е твърде далеч, за да плуват дотам. Трябваше да слязат от ферибота и ако искаха да оцелеят, се нуждаеха от лодка. Спасителните лодки на кораба бяха надуваеми и побираха четиридесет души. Всяка беше поставена в овална капсула от фибростъкло. Той разгледа сложната плетеница от жици и макари, които ги спускаха във водата, и разбра, че няма да успее да прехвърли през борда някоя от спасителните лодки в минутите преди Рандъл да ги открие.
— Какво ще правим? — Очите на Тиса бяха широко отворени от страх, но не за нея. Брат й нямаше дай стори нищо лошо. Тя се страхуваше за Мърсър.
Той хукна към носа на ферибота.
— Когато се качихме на борда, забелязах голям контейнер. На етикета пишеше, че съдържа надуваема лодка за шест души. Ако се доберем до него, ще можем да слезем от това корито.
Те минаха през кръг от студенти около млада жена, която свиреше на китара, и вече бяха на десетина крачки от друго стълбище, когато двама мъже в еднакви якета изскочиха от вентилационната ниша, Мърсър спря за миг, преценявайки ъгъла и разстоянието, загрижен за пътниците отпред.
Стрелците нямаха подобни грижи. Те извадиха автоматични пистолети и над откритата палуба се разнесоха първите изстрели. Сред писъците на паника на младежите зад Мърсър се чу пронизителен вик на ранена жена. Той се хвърли на пода, блъсна Тиса встрани и нарочно стреля над главите на нападателите, за да не улучи някого от пътниците. Убийците се скриха и му дадоха ценни секунди да се претърколи извън огневата линия.
Хората, които бяха останали до перилата, побягнаха като обезумели. Някой беше блъснат в суматохата и падна в тъмната вода. Вълната от бягащи хора повлече Мърсър и Тиса, които се опитваха да запазят равновесие.
Щом мина през входа на стълбището, тълпата се разпръсна и Мърсър и Тиса останаха на открито и уязвими. Само на няколко метра от тях стояха други двама мъже със същия вид и се взираха в лицата на пътниците, търсейки жертвата си. Този път Мърсър не се поколеба и удари единия по главата с ръкохватката на пистолета си. Мъжът се строполи на пода. Мърсър заби беретата в стомаха на втория и натисна спусъка.