Изстрелите бяха заглушени от тялото на човека, но не достатъчно, и отново предизвикаха паническо бягство. Бдителен член на екипажа включи пожарната аларма и пронизителният й вой се добави към шума. Мърсър се бореше срещу потока от хора, като ги разблъскваше, докато стигна до коридора.
— Опитват се да ни убият — задъхано каза Тиса, докато бягаха от мелето зад тях.
— Сега ли забеляза?
— Но единият от мъжете горе на палубата беше брат ми Люк. — Тя все още не можеше да повярва. — Той никога не би ме наранил. Люк ме обича.
Мърсър не знаеше какво да каже, макар че бе доловил горчивината в гласа й, когато Тиса говореше за разногласията в Ордена. Брат й явно беше от отцепниците и смяташе, че идеите му струват повече от живота на сестра му. Кои бяха тези хора, по дяволите? Очевидно фанатици, но с каква идея? Нищо от онова, което Тиса му бе казала, не го беше подготвило да очаква подобно ниво на фанатизъм.
Единственият отговор беше, че тя все още не му е обяснила какво точно бе предизвикало насилието в организацията, останала пасивна в продължение на столетия. Страх или власт — това бяха единствените два мотива, за които Мърсър се сети. Те се страхуваха от някакво предстоящо явление или търсеха власт с помощта на оракула. И след като знаеше какво прави оракулът, Мърсър само можеше да си представя от какво се страхуват.
— Трябва да ми обясниш какво става — строго каза той и провери дали напречният коридор е безлюден, преди да продължат бягството си. — В Лас Вегас искаха да убият мен, а сега мисля, че са погнали и теб.
Тиса отвори уста да отговори, но между тях изсвистя куршум. След миг в коридора отекна пукотът на картечен пистолет. Мърсър отвърна на огъня и избута Тиса пред себе си. Двамата отново хукнаха. На единия завой той се обърна да види кой е след тях. Дони Рандъл подаде глава от двойните врати. Мърсър стреля два пъти и като се обърна, докато бягаха по-навътре във ферибота, забеляза другия мъж, когото беше видял на палубата. Разбра две неща — първо, това беше същият мъж, който невъзмутимо изхвърли жената през балкона в хотел „Луксор“, и второ, че е братът на Тиса. Приликата беше очебийна.
Тя чакаше на входа за служебните помещения, забранени за пътниците. Стоманеносивите стени бяха осветени от крушки в решетки. Стръмните стълби водеха към мрака долу. Въздухът беше горещ и смърдеше на изгоряло машинно масло.
Преднината им щеше да трае само няколко секунди преди тясното пространство на стълбището да се превърне в касапница. Тиса пъргаво тичаше по стъпалата, Мърсър я следваше по петите. На следващата площадка, където се намираше подвижният мост, тя се опита да отвори люка, който обаче беше заял. Тиса отстъпи встрани. Мърсър също не можа да помръдне дръжката и видя, че много отдавна се е слепила с рамката.
— Напомни ми да повдигна въпроса пред капитана — подметна той и задърпа Тиса обратно към стълбите.
Неочакван изстрел раздра въздуха. Шумът отекна в ушите им. Куршумът разпръсна искри, докато рикошираше в перилата и стените. Тиса и Мърсър слязоха още едно ниво надолу. Макар че ушите му кънтяха, Мърсър чу, че ги преследват. Имаше твърде малко амуниции, за да изстреля куршум, който да забави нападателите.
От следващата площадка се отиваше на главната палуба за колите. Ако и тази врата беше затворена, Тиса и Мърсър бяха мъртви. Механизмът за отваряне на тежкия люк беше твърд и изскърца като нокти по черна дъска. Мърсър повдигна дръжката и в същото време блъсна с рамо стоманата. Дебелата кора от ръжда около ръчката не позволяваше на вратата да помръдне. Той отстъпи назад и се хвърли върху нея. Вратата се отвори и инерцията го метна на палубата с автомобилите. Мърсър падна, претърколи се, блъсна се в едно волво и огъна вратата му от страната на шофьора. Когато се изправи, Тиса вече беше затворила вратата. Той й помогна отново да я залости. На стената беше окачена червена пожарна брадва. Мърсър заклещи дръжката в механизма, за да не позволи на вратата да се отвори. Двамата с Тиса се облегнаха на стената. Почувстваха се в безопасност за пръв път, откакто бяха видели Рандъл на палубата. Бяха тичали съвсем кратко разстояние, но сякаш бяха пробягали маратон.
Мърсър огледа обстановката, докато се опитваше да нормализира дишането си. Палубата с автомобилите се простираше от единия до другия край на ферибота и представляваше широк дванадесет и висок шест метра тунел. Боята беше пожълтяла от отработилите газове и занемаряване. Въздухът вонеше на дизелови изпарения. Стоманеният под беше покрит с неприплъзващ се материал, който отдавна бе станал гладък.