Трюмът беше разделен на три редици. Средната бе запазена за камиони, за да се поддържа стабилността на ферибота в бурно море. Високите врати бяха затворени с огромни кабели и приличаха на подвижни мостове на замък.
Подобното на пещера пространство вибрираше от мощта на моторите. От пода до тавана покрай едната стена се издигаха гъсти стълбове газове. Горещината беше почти непоносима.
В близост до ватерлинията плискането на вълните в корпуса оказваше приспивно въздействие и заглушаваше всички други шумове. Мърсър стисна по-здраво пистолета, за да си напомни, че опасността не е преминала. Дони вероятно разполагаше с достатъчно хора, които да пазят всички изходи от трюма, и имаше възможност спокойно да търси Мърсър и Тиса.
Тежката врата заглуши изтракването на метал. Мърсър рязко се обърна и вдигна беретата, готов да посрещне атаката на Рандъл, в случай че някак успее да влезе в трюма. Изминаха няколко секунди, без да се случи нищо.
— Ей, Мърсър, чуваш ли ме? — извика Дони от коридора.
Мърсър огледа редиците коли да съзре движение. Подозираше, че Рандъл ще се опита да го накара да говори, докато хората му влязат в трюма от друга посока, но не забеляза нищо необичайно.
— Хайде, приятелю. Знам, че си там — извика Дони и когато Мърсър не отговори, продължи. — Е, няма значение. Ще говоря само аз. Ето каква е сделката. След десетина минути много хора ще умрат, защото ти оцеля от наводнението в Невада. Каква ирония, а? Имаш повече животи и от котките и заради това ще пострадат пътниците на ферибота. Не обвинявам Люк, че те е подценил в хотела. И двамата направихме тази грешка, по дяволите! Но този път няма да е така. Люк се досети, че ти и сестра му ще дойдете тук да наблюдавате земетресението. Невероятно е да можеш да предсказваш трусовете, нали? Както и да е. Ние имахме достатъчно време за подготовка. Откакто потеглихме от Санторин, хората ми пазят всички изходи от палубата с автомобилите с изключение на този. Ако не можехме да те изкараме горе, планът беше да те принудим да слезеш там долу, и успяхме. Кажи на момичето с теб, че Люк не иска тя да пострада, но понякога стават грешки.
— Престани да дрънкаш глупости, Дони, и ми кажи какво искаш, по дяволите!
— Знаех си, че си там — ликуващо извика Рандъл.
— Да, да, ти си майстор по стратегиите, Дони — презрително каза Мърсър. — Поздравления. Какво искаш?
— Искам да те гледам как умираш, но това няма да стане. Ще сляза от това корито и пет минути по-късно експлозивите ще взривят дъното на ферибота. Обзалагам се, че ти ще се удавиш пръв.
Мърсър и Тиса се спогледаха изумено.
— Защо правиш това, извратено копеле?
— Защото пропусна шанса си да умреш в мината, приятелю.
Мърсър беше завладян от чувство за отговорност и не се поколеба.
— Ако искаш само мен, тогава отвори проклетата врата и ме вземи. Остави на мира Тиса и пътниците.
— Няма да стане. Вече повредих ключалката от тази страна и пръстът ме сърби да задействам двадесет и петте килограма експлозиви, които сме поставили в машинното отделение. Когато потънеш и водата започне да нахлува в белите ти дробове, искам да мислиш, че за всичко си бил виновен единствено ти.
— Ще те убия! — вбеси се Мърсър. Пулсиращата в ушите му кръв блокира всички други мисли. — Кълна се в Бога, че ще бръкна в гърлото ти и ще изтръгна сърцето ти.
Рандъл се изсмя.
— Тук има два проблема, Мърсър. Първо, ти няма да излезеш жив от ферибота, и второ, вече би трябвало да знаеш, че аз нямам сърце.
— Рандъл! — изкрещя Мърсър и удари с юмруци по люка. Дони обаче вече се бе махнал оттам.
— Мърсър! — извика Тиса и докосна ръката му в опит да го успокои. — Моля те, престани. Трябва да има друг начин да се измъкнем оттук, може би през някоя вентилационна шахта.
Той удари по вратата за последен път. Сигурен беше, че чу смеха на Рандъл, който се качваше по стълбите.
— Да, имаш право. — Мърсър пое няколко пъти дълбоко въздух, като пречисти гнева си и го превърна в действие. — Ти провери тази страна, а аз ще претърся левия борд. — Той я погледна в очите. — Ще се измъкнем оттук, обещавам ти.
Усмивката й беше искрена.
— Знам.
Мърсър прекоси палубата, като тичаше между колите и камионите, докато стигна до носа на ферибота. Намери две врати, но както Дони бе заявил, ключалките не помръднаха, макар че използва друга брадва като лост. Той продължи пояататък. Имаше няколко вентилационни решетки, които обаче бяха твърде тесни дори за Тиса и гъвкавото й тяло. Главните отдушници на трюма бяха на тавана, безнадеждно високо и също толкова тесни, за да се проврат през тях и да избягат.