Двамата се срещнаха на товарната рампа на кърмата.
— Откри ли нещо? Тя поклати глава.
— Колко е часът?
— Господи, Тиса, не започвай отново!
— Не. Имам предвид колко време остава, преди да детонират експлозивите — тихо каза тя, без да се обижда от тона му.
Той не си направи труда да погледне часовника си.
— Може да ги взривят всеки момент.
Мърсър скочи на предния капак на най-близката кола, старо ауди, а оттам се покатери на покрива и огледа трюма, търсейки най-безопасното място, където да изчакат експлозията. За да постави взривове, които да отнесат дъното на ферибота, Рандъл сигурно бе успял да се промъкне в машинното отделение под палубата с колите, както се бе похвалил. Логично беше на носа и кърмата да има места, в които не бе проникнал, а и не е било необходимо. Подходящо количество пластичен експлозив в близост до резервоара с гориво в средата на ферибота щеше да го превърне в ад от пламъци. Оцеляването се превърна в най-важната им задача.
Той скочи от колата и огледа други превозни средства. Наблизо имаше незаключен фиат. Мърсър отвори задната врата.
— Качвай се. Бързо.
Той бутна напред предната седалка и направи знак на Тиса да се свие на пода. Мърсър се вмъкна след нея и я закри с тялото си.
— Дръж очите си затворени, а устата отворена. Така ударната вълна няма да ти спука тъпанчетата.
Мърсър знаеше, че чакането ще бъде непоносимо. Минутите щяха да се влачат бавно, докато неизбежното се приближаваше, без да знаят дали първата експлозия няма да е точно под тях.
Но предположенията му не се оправдаха. Чакаха само няколко секунди, после корабът под тях се разтресе и фиатът се блъсна в съседния камион цистерна. Вторият взрив беше много по-мощен от първия. Мърсър се запита дали не е избухнал резервоар с гориво, когато близо до носа на ферибота се детонира трети експлозив.
След като ехото от тътена отекна, Мърсър рискува и отвори очи. Лампите на тавана бяха угаснали и в трюма мъждукаше само аварийното осветление. Мърсър се зарадва на сумрака, но сред хора от аларми на автомобили чу нещо смъртоносно — непогрешимото нахлуване на вода във ферибота. Пожарните сирени заглъхнаха и само няколко червени лампи предупредително пулсираха в унисон с клаксоните.
Той слезе от фиата и разбра, че корабът е обречен. Трябваше да признае на Рандъл съобразителността да постави експлозивите на носа. При скорост петнадесет възела постъпателното движение на ферибота щеше да играе ролята на помпа и да вкара вода на дъното и в машинното отделение. Нямаше начин да изплуват встрани от силната струя. Ако чакаха корабът да се уравновеси, за да избягат, фериботът по всяка вероятност щеше да е на дъното на Егейско море.
— Какво ще правим? — попита Тиса.
— Мисля — разсеяно отвърна Мърсър. В съзнанието му се оформяше план. Той почука по стоманената цистерна на камиона, паркиран до фиата. Беше пълна.
Вратата на кърмата беше широка седем-осем метра и почти толкова висока и набраздена на хоризонтални вълни, за да се подобри сцеплението за превозните средства, които се качват или слизат от ферибота. Грамадният люк се затваряше с кабели, свързани с големи мотори с форма на барабани, монтирани високо на стената. Макар че корабът беше загубил мощ, кабелите бяха останали опънати. Теоретично беше възможно да отворят вратата, ако Мърсър срежеше кабелите. Вратите напомняха порти на замък, а камионът цистерна щеше да бъде идеален таран.
Шофьорът беше оставил вратата на кабината незаключена и Мърсър седна на мястото му. Фериботът вече беше започнал да се накланя към носа. Кабината вонеше на застоял дим от пури, пот и чесън. На седалката до шофьора беше разтворено порнографско списание. Ключът не беше в стартера, нито на сенника. Мърсър опипа пода под седалката и сетне провери в жабката и пластмасовото табло. Нищо. На вратата имаше джоб за пътни карти. Мърсър бръкна там и изцапа ръката си с нещо тъмно и лепкаво.
Той изруга, избърса пръстите си в седалката и скочи на пода. Фериботът се бе наклонил още, може би на десет градуса.
— Още не съм приключил с камиона — каза Мърсър на Тиса, която го наблюдаваше мълчаливо.
Той извади пистолета от колана си и се приближи до кабелите, които крепяха товарната рампа. Беше преброил патроните си и знаеше, че са му останали четири.
— Донеси брадвата, която заклещих във вратата — нареди Мърсър и доближи дулото на два сантиметра и половина до дебелия кабел.
Стреля, като наклони пистолета така, че да не пострада от рикошета. Деветмилиметровият куршум проби половината кабел. Мърсър отново се прицели, стреля втори път и преряза остатъка. Тиса се върна и тръгна с него. Той прекоси помещението, за да повтори процедурата с втория кабел и почти го сряза с последните си два куршума.