— Мисля, че сме готови — заяви Мърсър. — Трябва да разчистя палубата зад нас, за да контролирам плъзгането ни надолу. Камионът не трябва да се заклещи в купчината коли. Връщам се веднага. Седни на седалката до шофьора, но натискай с крак спирачките.
Мърсър се подаде от кабината и огледа деветдесетметровата палуба. Сякаш стоеше на старт на скиорска писта за скокове. В края бяха смачканите автомобили, притиснати до носа от непрекъснато повишаващата нивото си вода. Пълзящата й повърхност извираше в разпенени гейзери, когато от колите изригваха мехури въздух. Гледката беше дезориентираща. Засега нито един от камионите с многобройни гуми и по-добро сцепление не бе започнал да се плъзга надолу.
Мърсър се хвана с една ръка за каросерията на цистерната, присви колене, за да не се пързаля, и тръгна надолу по наклонената палуба. Щом стигна до предната броня на камиона, той запълзя като рак, докато се добра до задната част на предния камион, а после се вкопчи в едната страна и бавно си проправи път по дължината му. Най-после стигна до кабината и отвори вратата от страната на шофьора, после протегна ръка, хвана лоста и изключи от скорост.
Камионът потрепери, когато напрежението падна само върху ръчната спирачка. Гумите изсвириха и огромното превозно средство с осемнадесет колела се плъзна два-три сантиметра. Мърсър се измъкна от кабината, пое глътка въздух и сетне освободи спирачките.
Камионът полетя надолу като лавина от метал, блъсна училищния автобус пред него и го запрати в движещ се микробус. Редицата от големи превозни средства се отправи към носа и изчезна в мрака. Мърсър бе скочил и лежеше на наклонения под с разперени ръце и крака.
С точно премерени движения той се обърна по корем, надникна още веднъж през рамо, видя, че палубата се е превърнала в стръмна гола стена, и започна да се катери към цистерната, която все още беше неподвижна, макар че нямаше да е за дълго. Ако гумите се плъзнеха, камионът щеше да се прекатури върху него.
Мърсър продължи нагоре. Пръстите му търсеха всяка грапавина в пода, в която да се вкопчи. Щом стигна до камиона, той усети, че каросерията вибрира, сякаш иска да се предаде на гравитацията. Мърсър се качи в кабината и сложи крак на спирачките, преди Тиса да е махнала нейния. Без да чака, той изключи от скорост и отне част от натиска върху педала. Превозното средство се плъзна още четири-пет сантиметра и Мърсър отново удари спирачки.
Стори им се, че придвижването продължи цяла вечност. Намираха се почти до купчината разбити автомобили, когато изведнъж фериботът рязко се наклони и от локвата на носа изригна силна струя вода. Камионът се блъсна в ремарке и водата мигновено започна да приижда около предните колела.
Странно, но нивото на водата не се повишаваше. Привидният прилив се дължеше на факта, че корабът потъваше. За няколко минути водата започна да се плиска по страничните стъкла и продължи да се изкачва още по-високо. Мърсър си спомни чувството, което изпита, докато се спускаше със „Скокльо“. Тиса хвана ръката му.
Мазната вода премина над предния капак и се издигна над покрива. Кабината се потопи под водата.
— Мигът на истината. — Мърсър осъзна, че по неясни причини шепне.
— За какво? — също шепнешком попита Тиса.
— Да видим дали това чудо умее да се съпротивлява. Камионът загуби опора и се разтресе, докато се намести върху купчината смачкани автомобили. Водата усили ужасяващия звук от стържене на метал. Но макар да беше почти празна, цистерната не можеше да изплава над другите превозни средства.
— Хайде, хайде! — подкани я Мърсър и забеляза, че парцалът, натъпкан в отдушника, блести от влага. — Тръгни! Плавай!
Неочаквано камионът отпред се завъртя и падна на една страна. Бронята на цистерната се измъкна и й позволи да остърже наклонената палуба, като същевременно остана изравнена с равномерно повишаващото се ниво на водата.
В същия миг експлозия извън трюма разтърси ферибота. Количеството на нахлуващата в кораба вода се удвои. Въздухът в цистерната държеше камиона на морското равнище, докато фериботът потъваше все по-бързо. Плавателният съд вече беше почти в отвесно положение и Мърсър си представи как кърмата се е издигнала високо и витлата блестят на лунната светлина.
Той мрачно се запита колко невинни хора ще загинат, когато обреченият ферибот потъне.
Тиса извика, протегна ръка към пропукало се пластмасово лостче на таблото, около което влизаше вода, и запуши с длан пролуката. Одеялата в краката на Мърсър бяха мокри. Камионът се носеше нагоре към носа и в тъмната вода проникваше достатъчно светлина, затова Мърсър успя да преброи гредите покрай стената и изчисли, че вратата на кърмата е най-малко на двадесет метра над тях. Водата намираше все повече дупки в кабината.