Излизането до повърхността продължи само няколко секунди. Цистерната изскочи над вълните като кит, разплиска водата и едва не преобърна спасителната лодка наблизо. Неколцина оцелели, борещи се в морето, за малко не бяха премазани, когато тежкото превозно средство се завъртя, търсейки равновесие.
Мърсър се удари в предното стъкло и го разби с главата си, а после протегна ръка към Тиса, измъкна я през отвора и размаха краката и свободната си ръка, за да изплува на повърхността.
Излезе до клатещата се кабина и няколко пъти пое дълбоко въздух. Кръстосващите се прожектори на десетина спасителни лодки пронизваха мрака. Единствените звуци бяха бръмченето на моторите им и виковете за помощ. Морето беше осеяно с трупове и умиращи хора.
Тиса не дишаше. Той я притисна до себе си, запуши ноздрите й и започна да вдъхва въздух в белите й дробове.
Сълзите се смесиха със солената вода, която пареше очите й.
— Хайде, хайде — тихо я подкани Мърсър.
Устните му бяха на няколко сантиметра от нейните. Възприятията му бяха нащрек за най-малкия признак нажи-вот. Той продължи да й прави изкуствено дишане, опитвайки се да масажира гръдния й кош, за да поддържа сърдечния ритъм. Едва се крепеше върху цистерната и това затрудняваше усилията му. Внимателно вкарваше въздух в тялото й и усещаше как дробовете й се разширяват с всяко вдишване, но Тиса оставаше неподвижна.
И после тя изкашля стомашен сок и вода. Мърсър я обърна по корем, за да й е по-лесно да изчисти дробовете си, като разтриваше гърба й и шепнеше окуражително.
След няколко минути Тиса възстанови дишането си и беше в състояние да говори, макар че Мърсър не й позволи. В това време десетина пътници се бяха добрали до клатещата се цистерна и се бяха вкопчили в дръжките. Един мъж опита да се покатери отгоре, но Мърсър протегна ръка, за да му попречи да наруши деликатното й равновесие.
Той не обърна внимание на лодката, която се приближи до цистерната. Видя я само като неясен силует зад заслепяващия прожектор. Неколцина се пуснаха от цистерната, за да се качат на борда на спасителната лодка.
Най-силният плувец стигна до нея и понечи да се хване за борда. Някаква тъмна фигура в лодката вдигна нещо високо над главата си и го стовари върху човека.
„Какво става?“ — запита се Мърсър.
Друг пътник преметна ръка над ниския борд на лодката. И той беше ударен по главата. Мъжът изкрещя пронизително и викът му бе заглушен от втори жесток удар. Лъчът на прожектора обходи плавателния съд и Мърсър видя, че това не е спасителна лодка от ферибота, а лъскава бяла моторница, дълга около десет метра. Европейският й стил му напомни за голямата моторна яхта, която следеше ферибота. Ето как бе избягал Рандъл. И сега се беше върнал. Защо?
Отговорът беше очевиден — да се увери, че Мърсър и Тиса са мъртви.
— Тиса, трябва да се махнем — настойчиво зашепна той. — Брат ти е тук.
Тя се вторачи в мрака. В пространството около моторницата настъпи хаос. Членовете на екипажа на борда удряха по главите пътниците, борещи се във водата, сякаш бяха пирати мародери, плячкосващи кораба им. Макар че беше тъмно, Тиса позна гъвкавия силует на брат си, който стоеше на носа на моторницата. Дони Рандъл беше зад него и млатеше хората като полярен ловец, който разбива черепи на малки тюленчета.
Тя се обърна към Мърсър. Едва виждаше лицето му в мрака.
— Съжалявам — каза Тиса и го докосна. — Това е единственият начин. Той няма да ме нарани.
— Какво си намислила?
— Люк — извика тя. — Тук съм. Моля те! Обичам те! — Тиса се отблъсна от цистерната и заплува към моторницата преди Мърсър да успее да й попречи. — Тук съм, Люк. Аз съм, Тиса. — Тя спря и погледна Мърсър. Лицето му представляваше блед овал над тъмната вода. — Господи! Лепър Алма, Мърсър. Внимавай за Лепър Алма!
Моторницата се устреми към нея, като нарочно прегази двама оцелели, вкопчили се в спасителен пояс, описа кръг и Дони Рандъл с лекота повдигна Тиса от водата, сякаш беше котенце. Мърсър гледаше ужасен, докато тя се отпускаше в обятията на брат си.
За няколко минути, докато бе намалила скоростта, моторницата бе привлякла десетки плувци, които бяха или достатъчно смели, или достатъчно отчаяни, за да рискуват да се качат на борда. Рандъл и друг член на екипажа отново се въоръжиха с греблата, но въпреки усилията им борещите се хора започнаха да надделяват. Тиса каза нещо на брат си и Люк веднага заповяда на кормчията да ги върне на яхтата, преди да бъдат потопени.