— Или слаба простата.
— Дрън-дрън! — Хари отпи от кафето и направи гримаса.
— Имаш ли „Блъди Мери“?
— Да. Онази помия, която Дребосъка ми пробута. Няма да ти хареса.
Хари презрително махна с ръка на предупреждението.
— Мислиш, че го пия заради сместа? Просто използвай хубава водка.
Мърсър недоволно измърмори нещо. Смяташе, че Хари Уайт трябва да бъде включен сред неизбежните неща в живота като смъртта и данъците. Той направи питието и го сложи до пепелника.
— Отново ли ще прекараш деня пред компютъра? — попита Хари и уви дългите си пръсти около чашата.
Първите дванадесет часа след пристигането си на летище „Дълес“ преди три дни Мърсър беше разпитван от Айра Ласко и сборен екип от агенти на ЦРУ и ФБР. Разказа им всичко, което знаеше за Тиса, Ордена, атаката срещу ферибота и загадъчните й последни думи, които все още не разбираше. Беше участвал в подобни инструктажи и преди и съумя да овладее гнева и лошото си настроение, докато отново и отново му задаваха едни и същи въпроси, за да изтръгнат повече от него. Накрая агентите прибраха касетофоните, камерите и тетрадките си и излязоха, без да кажат нищо. Мърсър и Айра останаха сами.
— Какво ще правим сега? — попита Мърсър.
— Нищо — отвърна Айра. — Те ще напишат докладите си и ще запълнят някои празноти, ако могат. Аз ще ги прочета и ще ги изпратя на шефа си, който може и да не ги предаде на президента.
— Тиса Нгуен рискува живота си, за да ме убеди, че организацията й може да предсказва земетресенията. Сигурен съм, че не го направи само да ме смае. Мисля, че се задава нещо сериозно, за което тя искаше… по-скоро е трябвало да знам. Тиса ни предаде предупреждение или поне част от него.
— Лепър Алма, за която е споменала?
— Да. Но нямаше време да ми каже кога. Признавам, че нямам представа какво означава Лепър Алма, дали е място или име на атомна централа, или нещо друго. Но каквото и да е, мисля, че ще бъде разрушено от земетресение или изригване на вулкан.
— Ще го потърсим.
— Ще го потърсите? Без мен? — презрително се изсмя Мърсър. — Аз ти съобщих информацията, а ти не ми даваш възможност да участвам в разследването.
— Не съм те отрязал, но само се погледни, за Бога! Изглеждаш ужасно. Миналия месец работи усилено без почивка. Остави анализаторите да си свършат работата, а ти си почини. След ден-два ще ти се обадя и ще ти кажа какво са открили.
— А през това време Тиса ще бъде в неизвестност и никой няма да си помръдне пръста да й помогне — възмути се Мърсър.
— За момента не мога да направя нищо по този въпрос. Ти ни съобщи много информация и ще отнеме известно време докато проверим достоверността на твърденията ти.
— Твърдения? Колко души загинаха, когато Дони Рандъл взриви ферибота? Четиридесет? Петдесет?
— Четиридесет и седем.
— Това не е ли основание онези негодници да бъдат спрени?
— Ще бъдат, но не искам да бъдете неподготвен.
— Така както се държиш, съмнявам се, че някога ще бъдеш подготвен — ядоса се Мърсър. — Е, приключихме ли?
Айра го погледна, но не каза нищо. Щом Мърсър затвори вратата след себе си, Ласко поклати глава, бръкна в най-долното чекмедже на бюрото си, извади тефтерче и намери телефонния номер, който търсеше.
— „При Дребосъка“.
Айра позна пискливия глас на Пол Гордън.
— Пол, обажда се Айра Ласко. Приятел съм на Мърсър. Идвал съм в бара ти няколко пъти заедно с него.
— Да, спомням си. Какво мога да направя за теб?
— Виждал ли си Хари Уайт?
— Сутрин, обед и вечер.
— Имаш ли представа къде е в момента?
— В тоалетната. Чакай, излиза. Искаш ли да говориш с него?
— Да, благодаря.
— Адмирале! — оживено викна Хари. — Какво става? Къде е Мърсър?
— Върна се. Току-що излезе от кабинета ми. Нещо се е случило с него в Гърция. Не съм го виждал такъв.
— Какво е станало?
Айра му разказа как е потънал фериботът.
— Не е това — заяви Хари. — Мърсър се е забърквал и в по-големи каши. Нещо друго?
— Има и жена.
— Аха, сега вече сме на прав път. Какво се е случило с нея?
— Мърсър отиде там да се срещне с нея. Имала някаква информация. След като избягали от ферибота, тя била отвлечена от организацията, в която членува.
— Терористи?
— Още не сме сигурни.
— Няма значение. Ти познаваш Мърсър от две години, но не така добре като мен. Трябва да разбереш, че в душата си той е скаут и поема отговорността за всичко и за всеки около него. Това го мотивира. В момента се обвинява, че са отвлекли онази жена, и няма да му мине, докато не си я върне.
— Знам. Само че го приема лично.
— Той всичко приема лично.
— Не, Хари, ти не слушаш. Имам предвид присърце. Хари проумя едва след минута за какво намеква Айра.